ъл на големите философи не е бил в състояние да възпре народите от взаимно изтребление, щом триединството на омразата, завистта и властолюбието е превъзбуждало животинските инстинкти и подчинявало мисълта на нагона към унищожение! —
Трябва по-дълбоко да копаем, искаме ли да открием в себе си плодоносната почва, където всички ние сме пуснали корени!
Трябва най-сетне и по-задълбочено да мислим, ако искаме да стигнем до онази осъзнатост в корените на нашето битие, която единствена ще ни научи, че сами спираме жизнените сокове в своите жили, когато, в нагона си да се издигнем над всички, лишаваме другите от животворна струя. . .
Изпълнени с благоговение трябва да вникнем в своята действителна същност, за да доловим “устоите” на едно преображение на волята, което е насъщно необходимо за цялото земно човечество, ако то не иска да регресира стремително до уродлива издънка на волята за животинско въплъщение на тази земя.---------
По тънещия в кръв и тинестата слуз на разложението път на такова връщане назад към един животински вид, пред който маймуните от девствения лес биха изглеждали като възвишени “богове”, за съжаление отдавна вече крачат тълпи от самозаслепени земни човеци, така че крайно време е наистина да се издигне високо глас на предупреждение срещу опасността, която никакъв присмех от устата на налудничава дързост не може да предотврати!
Ако ти, който четеш тези думи, имаш волята да осъзнаеш своята действителна същност, ще трябва да се откажеш от всякакви догадки, че посочената тук цел на твоите стремежи би могла да се постигне с помощта на някакви особени мозъчни гърчове или на акробатични номера на мисълта, при които въображаемите ”покорители” на интелектуалния живот се превръщат най-често в покорени: — в хора, обсебени от маниакалното желание да овладеят потайни сили!
Не е нужно и да придобиваш каквито и да било знания от научно естество!
Който реши да насочи усилията си към осъзнаване на своята действителна същност, може да стигне до желаната цел единствено при условие че от самото начало тръгне по пътя, сочен му от Действителността в неговия земен живот.
Няма нужда, подобно на Пилат, да задаваме сега пак въпроса: «Що е Действителност?» —
Нека оставим спокойно това на "трижди умните”, които на четвъртия път неизбежно се оказват глупци! “Действително” нека бъде на първо място онова за теб, което и детето усеща като своя действителна същност!
Не се колебай да наречеш тази “Действителност” с думите, които си научил в училище, за да разграничаваш необходимите за мисловната ти дейност “понятия”!
Дори да си изкусен майстор на подобни тънки разграничения, пак не ще е нужно да пожертваш интелектуалните си знания, защото и проявлението на Действителността може в името на поставената тук цел да се разглежда като земносетивно възприемана “действителност”. . .
Макар да си се отказал вече да наричаш “действително” онова, което си опознал чрез физическите си сетива, опознатото по този начин си остава все пак отправна точка на понятието за “Действителност”, на каквато и висота да си го издигнал в мисълта си. —
По същия начин земносетивната "действителност” трябва да стане сега за теб отправна точка по твоя път!
Най-близката за теб земносетивна “действителност” е твоето собствено земно тяло и само като тръгнеш от него, ще вървиш напред по сигурен, прав път, искаш ли да стигнеш накрая и до абсолютната Действителност.-........
Доста дълъг е пътят, който ти предстои да извървиш разсъдливо и с отмерена крачка!
Ала целта, към която по такъв начин все повече се доближаваш, ще ти вдъхне и
сили да издържиш по този път. —
Започни с увереността, без която никое човешко стремление не би могло да се увенчае някога с успех!
И тук е в сила старата мъдра поговорка, че няма нищо по-трудно от началото.
Ти обаче си свободен сам да избереш по какъв начин да започнеш.
От тебе се изисква само едно — да се стремиш да обхванеш в своето себесъзнание цялото си тяло, от главата до петите!
Може да ми възразиш, че това отдавна вече е станало и че не са нужни повече усилия, — повярвай ми обаче, че дълбоко се лъжеш!
Докато не си стъпил на пътя, който ти предстои да извървиш, ти още не знаеш какво изисква той от теб.
Едно е клетките на тялото ти да са осъзнати от мозъка и съвсем друго — цялото ти земно тяло да бъде проникнато от потока на твоето себесъзнание!
Онова, което Необходимостта налага тук, изисква много усилия, огромно постоянство и неуморно търпение!
Тогава обаче ти с абсолютна сигурност ще постигнеш своята цел, а стигнал веднъж до нея, всички положени усилия ще ти се сторят нищожни като цена за извоюваната от теб нетленна придобивка!
Сигурно осъзнал своята родена от Вечността действителна същност, ти ще си постигнал най-висшата форма на свободата и не без тръпки на ужас ще си спомняш за дните, когато и ти си бил сред заслепените, взели един мираж от гробниците на измамни въжделения за така горещо жадуваната свобода. . . <<< * * *