не вярно на естествените си устои, изискващи сплотеност.-------
Каквато и доктрина да свързва съюзниците — каквото и решение на крещящите проблеми да предлагат единомишлениците, — ползата от обединените им действия си остава винаги зависима от привеждане на жизнеспособно доказателство, че с избраните средства може да се създаде нещо трайно, и само постоянната проверка на предустановените мнения позволява да се отдели в тях зърното от плявата. —
Тъкмо тази постоянна проверка на изградените вече становища става обаче невъзможна там, където стремежът към разцепление търси да се изяви във все нови и нови тези!
Където би трябвало да шепнем, започваме направо да крещим, а вместо най-грижливо да отсяваме, затрупваме с трошляк способното да покълне зърно, съдържащо се във всяко човешко становище, преорано с плуга на логичната мисъл!
Забравяме, че всяко обединение на хора има право на съществуване само ако се старае да събира.........
За да възникне един ден действителна общност, тя може да се изгради само от родения в Духа стремеж към събиране и в коренящата се в Необходимостта истинска свобода!
Според старосвещеното благовестие най-божественият от земните човеци е казал:
«Който не събира с мене, той разпилява!»
Ако човешки думи са били някога "слово Божие”, то те са изречени именно тук!
Да не събираме — да не се стремим да събираме, — само по себе си вече означава: да разпиляваме! —
Всяко въздействие на свръхземния Дух, достъпно за човешката душа тук, на земята, се стреми винаги “да събира изгубилото се”, — и дори да си склонен тесногръдо да мислиш, че е само от земно естество онова, което други признават за свръхземно, защото го преживяват така близко, както и собственото си съществуване, ти и тогава ще трябва да признаеш, че импулсът към събиране е наистина от по-висш порядък, отколкото тъмният нагон, стремящ се все отново да разпилява, да разлага това, което е органично събрано в себе си. —
Ще сметнеш за проява на безумие, ако някой се опита да разтвори в силна киселина една от великолепните мраморни статуи, създадени от великите ваятели на древността, изтъквайки за свое оправдание, че от разядения камък щяла след това да бъде изваяна нова творба, която скоро ще ни утеши за загубата на така унищожената. . .
По същия начин и онова, което съзрялата в Духа творческа сила е съградила някога, за да съхрани в него най-доброто у земното човечество, е без съмнение твърде ценно, за да го подлагаме сега на прибързано рушене!-------
Твърде ценно е събираното през хилядолетия от възвишени човешки духове и ако не искаме да извършим ужасен грях спрямо идните поколения, не бива да го обричаме на разпиляване!--------
Както пръстите ти са свързани помежду си в дланта, въпреки че могат да се движат поотделно, така и ние, земните човеци от една епоха, се намираме в невидима връзка един с друг.
Дори да избягаш в пустинята или на някой самотен остров из далечните морета, където не е стъпвал човешки крак, пак няма да убегнеш от тази невидима, всеобхватна връзка с живота!
И да унищожиш около себе си всички следи от живеещите едновременно с тебе други хора, този всеобщ живот пак ще съумее винаги да те достигне с ритъма на съобуславящите го най-фини трептения и каквито и мисли или чувства да те вълнуват, те няма никога да загубят печата на твоето време!
Ти не можеш да избягаш днес от времето си, колкото и дълбоко да се “потапяш” с чувствата и мислите си в отдавна отминали епохи, — и не ще ти се удаде да водиш “живота на каменната ера”, колкото и да се опитваш да се отърсиш от всички форми на цивилизацията! —
В състояние си обаче да избираш между стойностното и илюзорното, защото във всяко време, наред с благоприятните, кълнят и гибелни за човечеството влияния.
Не е неизбежно да станеш жертва на космични дисонанси, макар по твое време те да намират тук, на земята, своя най-далечен отзвук в човешките мозъци. . .
Не за пръв път става нещо подобно на тази земя, но винаги са се намирали отделни хора, съумели да се предпазят от обсебващите страсти, които кръговратът на материята в космоса може понякога да събуди в кръвта на земния човек. . .
Бъди прозорлив като тях и пази от заобикалящата те отвред мания за разцепление — своето право на самоопределение!
Единствен ти ще трябва някога да дадеш пред самия себе си отчет за всички свои постъпки през този земен живот, — и никаква полза не ще имаш тогава, че най-после ще си разбрал каква огромна глупост е било заради едно “бъдеще”, което с всеки ден се отдалечава все повече и повече, да пожертваш собственото си настояще! —
Не искаш ли сам себе си да отречеш, ще трябва — веднъж самоопределил се — да "искаш” съществуването и на другите в чужди за тебе форми също така решително, както и собствения си живот, защото в своето време всеки един е зависим от другите и постоянно свързан с тях, колкото и непонятно “чужди” да му изглеждат те. —
А изпитваш ли "омраза” към различното от теб, ти несъзнателно ставаш враг на самия себе си, защото единствено благодарение на онова, което не си ти самият, ще можеш да се съхраниш сега и во веки. . . НЕЗДРАВА ИКОНОМИКА От един и същ закон поначало зависи преуспяването както на най-дребното стопанско сдружение — малкото домакинство на младата съпружеска двойка, така и на най-голямата народностна група — многолюдната държава!
За да нямаме затруднения, налага се и тук, и там да държим точна сметка за средствата, които можем да изразходваме, тъй като подлежат на възстановяване през същия период, както и отнапред да осигурим допълнителни суми за извънредни нужди, които не могат да бъдат възстановени от текущите постъпления. . .
И в най-малкото сдружение това се постига не много по-лесно, отколкото в най-голямото, макар успоредно с разрастването на даден съюз да става все по-сложна и формата на изискваното от Необходимостта възстановяване.
И тук, и там истинска свобода може да се постигне само ако всеки разход на наличните в даден момент средства бъде най-грижливо балансиран от нови постъпления, — но и тук, и там миражът на свободата непрекъснато ни изкушава да изразходваме суми, които не могат да бъдат възстановени в бюджета от редовните постъпления!
Ала докато в по-малките сдружения обикновено само малцина биват ощетени, когато натоварените с тази отговорност лица се поддават на изкушението да тръгнат подир миража на свободата, държавното стопанство неизбежно ощетява в подобни случаи хиляди и милиони, които са вярвали, че сигурността на външното им съществуване е гарантирана от държавата.
Фатална е тази злоупотреба с доверието, — тя същевременно лишава и индивида от вяра в себе си на стопанското поприще, тъй като последиците от нея нямат край и сковават енергията на всички онези, чийто труд всъщност е единственият възможен източник за възстановяване на изразходваното. —
Наред с това тя създава и илюзията, че "държавата” не е нищо повече от една безлична формация, в каквато тя наистина може, външно погледнато, да се превърне в резултат на некадърно управление, — и кара да се забравя, че ”държавата” — в действителност — не е нищо друго освен съвкупността от всички граждани, обединени в нейните граници. . .
Така се стига дотам, че мнозина, доказали извън всяко съмнение своята добросъвестност и почтеност в тесния кръг на всекидневните си дела, изведнъж започват да се ръководят от други максими, щом се изправят лице в лице не пред някой сънародник, а пред — ”държавата”!
Хора, напълно неспособни да се стремят към неправомерна печалба, щом тя е за сметка на отделния човек, понякога се оказват тутакси готови да вземат каквото могат, ако техен контрагент е "държавата”, или ако им се представи възможност да се облагодетелстват несправедливо за сметка на държавното имущество.
Те намират собственото си поведение за извинително, като се позовават на това, че неправомерната печалба била само "за държавна сметка”, и не смятат за нужно да се запитат: откъде всъщност идват управляваните от "държавата” средства, които с такава лека ръка и се отнемат? —
Без да се замислят и без особени угризения на съвестта те — подведени тъкмо от импозантната величавост на самото понятие за държавата — се поддават на изкушението да се обогатяват единствено за сметка на своите съграждани...
Ние не разбираме, или пък не желаем да разберем, че ограбвани всъщност са всички отделни граждани, когато вземаме от държавата средства, които не сме придобили в замяна на собствения си принос в полза на другите! —
Бързо обаче проумяваме, че се върши нещо нередно, като видим други да постъпват по същия начин, защото инстинктивно все пак чувстваме, че като граждани понасяме солидарно всяка вреда, причинена на държавата.
Има наистина и такива, които са склонни да виждат такива “нередности” само защото ги мъчи завистта, че някой друг стриже държавната овца, чиято вълна с готовност би грабнал и свидетелят на това безчинство, стига да можеше сам да се добере до нея. . .
Могат да се посочат толкова много форми на безразсъдно ощетяване на съгражданите поради лекомислено отношение към управляваните от ”държавата” средства, че едва ли е целесъобразно да се изброяват всички тук.
Освен това в книгите си аз винаги се стремя да давам на своите читатели всеки път нови указания за нещата, на които си струва да обръщат внимание, и съм много далеч от намерението да си приписвам славата, че ”изчерпвам