е форми също така решително, както и собствения си живот, защото в своето време всеки един е зависим от другите и постоянно свързан с тях, колкото и непонятно “чужди” да му изглеждат те. —
А изпитваш ли "омраза” към различното от теб, ти несъзнателно ставаш враг на самия себе си, защото единствено благодарение на онова, което не си ти самият, ще можеш да се съхраниш сега и во веки. . . НЕЗДРАВА ИКОНОМИКА От един и същ закон поначало зависи преуспяването както на най-дребното стопанско сдружение — малкото домакинство на младата съпружеска двойка, така и на най-голямата народностна група — многолюдната държава!
За да нямаме затруднения, налага се и тук, и там да държим точна сметка за средствата, които можем да изразходваме, тъй като подлежат на възстановяване през същия период, както и отнапред да осигурим допълнителни суми за извънредни нужди, които не могат да бъдат възстановени от текущите постъпления. . .
И в най-малкото сдружение това се постига не много по-лесно, отколкото в най-голямото, макар успоредно с разрастването на даден съюз да става все по-сложна и формата на изискваното от Необходимостта възстановяване.
И тук, и там истинска свобода може да се постигне само ако всеки разход на наличните в даден момент средства бъде най-грижливо балансиран от нови постъпления, — но и тук, и там миражът на свободата непрекъснато ни изкушава да изразходваме суми, които не могат да бъдат възстановени в бюджета от редовните постъпления!
Ала докато в по-малките сдружения обикновено само малцина биват ощетени, когато натоварените с тази отговорност лица се поддават на изкушението да тръгнат подир миража на свободата, държавното стопанство неизбежно ощетява в подобни случаи хиляди и милиони, които са вярвали, че сигурността на външното им съществуване е гарантирана от държавата.
Фатална е тази злоупотреба с доверието, — тя същевременно лишава и индивида от вяра в себе си на стопанското поприще, тъй като последиците от нея нямат край и сковават енергията на всички онези, чийто труд всъщност е единственият възможен източник за възстановяване на изразходваното. —
Наред с това тя създава и илюзията, че "държавата” не е нищо повече от една безлична формация, в каквато тя наистина може, външно погледнато, да се превърне в резултат на некадърно управление, — и кара да се забравя, че ”държавата” — в действителност — не е нищо друго освен съвкупността от всички граждани, обединени в нейните граници. . .
Така се стига дотам, че мнозина, доказали извън всяко съмнение своята добросъвестност и почтеност в тесния кръг на всекидневните си дела, изведнъж започват да се ръководят от други максими, щом се изправят лице в лице не пред някой сънародник, а пред — ”държавата”!
Хора, напълно неспособни да се стремят към неправомерна печалба, щом тя е за сметка на отделния човек, понякога се оказват тутакси готови да вземат каквото могат, ако техен контрагент е "държавата”, или ако им се представи възможност да се облагодетелстват несправедливо за сметка на държавното имущество.
Те намират собственото си поведение за извинително, като се позовават на това, че неправомерната печалба била само "за държавна сметка”, и не смятат за нужно да се запитат: откъде всъщност идват управляваните от "държавата” средства, които с такава лека ръка и се отнемат? —
Без да се замислят и без особени угризения на съвестта те — подведени тъкмо от импозантната величавост на самото понятие за държавата — се поддават на изкушението да се обогатяват единствено за сметка на своите съграждани...
Ние не разбираме, или пък не желаем да разберем, че ограбвани всъщност са всички отделни граждани, когато вземаме от държавата средства, които не сме придобили в замяна на собствения си принос в полза на другите! —
Бързо обаче проумяваме, че се върши нещо нередно, като видим други да постъпват по същия начин, защото инстинктивно все пак чувстваме, че като граждани понасяме солидарно всяка вреда, причинена на държавата.
Има наистина и такива, които са склонни да виждат такива “нередности” само защото ги мъчи завистта, че някой друг стриже държавната овца, чиято вълна с готовност би грабнал и свидетелят на това безчинство, стига да можеше сам да се добере до нея. . .
Могат да се посочат толкова много форми на безразсъдно ощетяване на съгражданите поради лекомислено отношение към управляваните от ”държавата” средства, че едва ли е целесъобразно да се изброяват всички тук.
Освен това в книгите си аз винаги се стремя да давам на своите читатели всеки път нови указания за нещата, на които си струва да обръщат внимание, и съм много далеч от намерението да си приписвам славата, че ”изчерпвам” всестранно всичко, което се е натрупало вече в душата и мислите на читателя във връзка с повдигнатата тема!
Лош четец на моите книги е този, който не прочита и "вложеното” съзнателно от мен във всеки обрат на речта, за да бъде то самостоятелно открито от онези читатели, които въпреки припряността на всекидневието не са се отучили да мислят, докато четат. . .
Читателят, възприемащ с будно съзнание това, което имам да изложа тук, не се нуждае от купища примери, за да може да разбере за какво всъщност става дума.
А и всеки ден ни поднася предостатъчно отрицателни примери, така че не се налага тепърва да търсим нещо, на което, и без да желаем, повсеместно се натъкваме. . .
Но когато не се държи сметка — а може би не се и разбира, — че всички средства, с които се разпорежда и които може да изразходва ”държавата”, постъпват само от образуващите я индивиди. Грубото объркване на понятията твърде скоро помрачава всяка душевна яснота.
Като ”полезно за държавата” се обявява тогава всичко, вършено от онези, които само извличат полза от нея, осигурявайки си несекващ източник на прехрана, без да се съобразяват със своите съграждани, от които всъщност постъпват средствата за издръжка на държавата...........
Други пък са убедени, че имат "правото” да предявяват към държавата изисквания, каквито никой човек, вслушващ се що-годе в своята съвест, не би дръзнал да постави към един или друг от индивидите, образуващи заедно с него “държавата”. —
За ”задължение на държавата” се обявява нещо, което никой роден от разума земен — а още по-малко духовен — закон не би могъл да вмени в дълг на нито едно сдружение от индивиди.--------
И всичко това — само защото възприемаме “държавното имущество” като несвързано с отделните индивиди, които всъщност непрестанно го изграждат чрез индивидуалния принос, внасян от тях в качеството им на граждани в името на общото благо!
Безумно заблуждение при това е да виждаме в лицето на съотечествениците си, разпореждащи се с държавното имущество, негови неограничени господари и да насочваме лютия си гняв към тях, когато те не са в състояние да изпълнят всички произволни искания, които биха могли да бъдат изпълнени само ако тази земя беше: — "страна на чудесата", неподвластна вече на повелите на Необходимостта...
До нездрава икономика се стига по Необходимост и тогава, когато онези граждани, в чиито ръце е поверено управлението на "държавното имущество“, поддържано чрез заделени — често с цената на сурови лишения — от самите тях и от останалите членове на обществото вноски, си позволяват да изразходват държавни средства за задоволяване на всяко по-настойчиво искане, при все че подобни разходи могат да бъдат покрити само с цената на нови налози, водещи до крайно неразумно изчерпване на снабдителните артерии, които единствени могат да предпазят извора на всички постъпления от окончателно пресъхване.........
До нездрава икономика се стига неизбежно и в случаите, когато безброй хора биват отклонявани от производителна дейност, за каквато те са напълно годни, за да заемат постове в административния апарат.
Силно деморализиращо въздействие оказва, от друга страна, стремежът да се внуши на отделния човек убеждението, че самата му принадлежност към държавата му дава вече правото да очаква с предимство държавна издръжка, — било като заема една не чак дотам необходима помощна длъжност в административния апарат, било защото съумява да принуди държавата да се откупи от безотговорната му воля да руши. . .
Недостойно е да се задържаме на дадена служба само заради възнаграждението, след като не е никак трудно да разберем, че интензивният труд на далеч по-малък брой чиновници е достатъчен, за да поддържа в образцов ред държавната администрация, — и пред самия себе си се унижава всеки, който, имайки власт да попречи на успешното развитие на държавата, принуждава съгражданите си да му плащат, за да не използва тази своя прекомерна власт, постигната единствено с цената на все по-нарастващо унищожаване на всички възможности за работа, които биха могли да осигурят на заслепения и опиянен от своята власт човек хляб и прилично положение чрез остойностяване на неговия собствен принос, ако тези възможности не бяха проиграни от самия него. . .
Миражът на свободата обърква навред с фалшивия си блясък мозъците и мнозина смятат, че е лесно да отклонят немалките наистина изпитания, понеже са убедени, че е възможно да заобиколят безнаказано повелите на Необходимостта, които и в стопанския живот не могат никога да бъдат заобиколени, без това да доведе до далеч по-тежки беди!........
Същата съблазън, породена от миража на несмислени надежди и желания, е поразила дъл