Рано или късно Сам щеше да пожелае да й отидат на гости или да я поканят у тях. Тогава положението щеше да бъде безизходно. Тя нямаше да може да обясни на Сам защо щеше да бъде невъзможно да се върне в Тексас, дори и на гости.
Не, цялата работа беше побъркана.
И вече бе твърде късно да се предприеме каквото и да е.
Или… може би не е?
Да предположим, че се наспеше хубаво. Хубав, дълъг десетчасов сън. На другия ден бе събота, ако тръгнеше около девет и караше непрекъснато, можеше да се върне в понеделник рано сутринта. Преди Лайла да пристигне от Далас, преди да отворят банката. Можеше да внесе парите и оттам да отиде направо на работа.
Сигурно ще бъде изморена до смърт. Но от това не се умира, а и никой няма да разбере нищо.
Естествено съществуваше проблемът с колата. Ще са необходими някакви обяснения за пред Лайла. Вероятно можеше да й каже, че бе тръгнала за Феървейл с намерение да изненада Сам за уикенда. Колата се е развалила по пътя и е трябвало да бъде дърпана на буксир… механикът и казал, че ще е необходимо нов двигател, затова тя е решила да я зареже, да вземе тази стара развалина и да се прибере в къщи.
Да, това би прозвучало логично.
Разбира се, когато пресметнеше всичко, щеше да излезе, че пътуването й е струвало около седемстотин долара. Такава бе цената на колата.
Заслужаваше си да се плати подобна цена. Седемстотин долара не са много, за да запазиш разсъдъка си. За безопасността и бъдещата сигурност.
Мери се изправи.
Така ще направи.
Изведнъж тя отново бе висока седем фута. Всичко се оказа толкова просто.
Ако беше религиозна, щеше да се помоли. Такава, каквато си беше, тя изпита странното чувство за… как беше онази дума… предопределение. Като че ли всичко, което се бе случило, бе някак си предварително орисано. Объркването на пътя, пристигането й тук, среща с този патетичен мъж, избухването му и това негово последно изречение, което я върна към разума.
В този момент тя би могла да отиде при него и да го целуне… докато не осъзна каква би била реакцията му на подобен жест и се изкикоти. Бедният нещастник, сигурно би припаднал!
Тя прихна отново. Хубаво бе да си седем фута висока, въпросът беше дали щеше да влезе под душа? А точно това се канеше да направи, и то веднага — да вземе един хубав, дълъг, горещ душ. Да свали мръсотията от кожата си, така както щеше да пречисти душата си. Пречисти се Мери, стани бяла като сняг.
Тя пристъпи в банята, отхвърли с крак обувките си и се спря да си свали чорапите. След това вдигна ръце, измъкна роклята над главата си и я подхвърли в стаята. Не успя да уцели леглото, но какво от това. Откачи сутиена, залюля го и го пусна да отлети.
За момент се спря пред огледалото на вратата и внимателно се огледа. Лицето може би беше на двадесет и седем, но тялото беше свободно и бяло, на двадесет и една. Имаше хубава фигура. Дяволски хубава фигура. Сам щеше да я хареса. Поиска й се той да е тук и да й се възхити. Щеше да бъде истински ад да чака още две години. Но след това щеше да си навакса пропиляното време. Казват, че преди тридесетте, жената не е напълно зряла сексуално. Това трябва да бъде проверено.
Мери се изкиска отново, след това изпълни любителски пирует, изпрати въздушна целувка на отражението си и получи друга в замяна. След това влезе в оградената със завеска клетка на душа. Водата беше гореща и трябваше да завърти и крана на студената. Накрая пусна и двата крана докрай и се остави на топлия порой.
Шумът беше оглушителен, а помещението започваше да се изпълва с пара.
Поради това тя не чу, че вратата се отваря, нито звука на стъпките. В първия момент, когато завеските се разтвориха, парата й попречи да види добре лицето.
След това наистина го видя — само едно лице, което надничаше между завеските и висеше в пространството подобно на маска. Кърпа за глава прикриваше косата, във втренчения поглед на стъклените очи нямаше нищо човешко. И все пак това не бе маска, не можеше да бъде. Кожата бе смъртно бледа поради дебелия пласт пудра, две трескави петна руж покриваха скулите. Не, не беше маска. Бе лицето на луда старица.
Мери започна да пищи и тогава завеските се разтвориха по-широко, появи се ръка, стиснала голям касапски нож. След секунда този нож пресече писъка.
И гръкляна й.