Да следят мнението, е станало днес основна грижа на печата и на правителствата. Какъв ефект ще произведе това или онова събитие, този или онзи законопроект, тази или онази реч, ето кое трябва да се знае; не е лесно, защото нищо не е по-подвижно и по-изменчиво от мисълта на тълпите. Виждаме ги да анатемосват това, което са възхвалявали довчера.
Такова пълно отсъствие на направляване на мнението и същевременно разпадането на всеобщите вярвания постигнаха в крайна сметка пълно разпокъсване на всички убеждения и нарастващо безразличие и на тълпите, и на отделните хора към всичко, което не засяга непосредствените им интереси. Въпросите, отнасящи се до учения, като социализма например, намират истински убедени защитници единствено в необразованите среди, например миньори и заводски работници. Дребният буржоа, съвсем слабо образованият работник станаха прекалени скептици.
Така извършилата се революция през последните трийсет години е смайваща. През отминалата епоха, не много далечна все пак, схващанията все още имаха някаква обща насока; техен източник бе приемането на някое основно вярване. Самото обстоятелство, че си монархист, неизбежно придаваше както в историята, така и в науките някои закостенели представи, а напълно противоположните представи пък бяха запазени за републиканеца. Един монархист твърдо знаеше, че човекът не произхожда от маймуната, а един републиканец твърдо знаеше, че произхожда. Монархистът беше длъжен да говори с ужас за Революцията, републиканецът — със страхопочитание. Някои имена — Робесписр, Марат, трябваше да се произнасят с набожен вид, докато други — Цезар, Август и Наполеон, не можеха да бъдат промълвели, без да бъдат охулени. Това наивно възприемане на историята преобладаваше чак до равнището на нашата „Сорбона“.
Изправено днес пред обсъждането и анализа, всяко схващане губи престиж; ъглите му бързо се изхабяват и доста малко идеи, способни да ни увлекат, са се съхранили. Съвременният човек все повече изпада в плен на безразличието.
Да не заклеймяваме прекалено това общо разпадане на хващанията. Никой не би оспорил, че това е симптом за упадък в живота на един народ. Прорицателите, апостолите, вождовете, с една дума — убедените, притежават, разбира се, доста различна сила от тази на отрицателите, критиците и безразличните; но нека не забравяме, че при сегашната мощ на тълпите, ако едно само схващане можеше да придобие нужната известност, за да се наложи, то веднага цеше да бъде облечено с толкова тиранична власт, че скоро всичко да трябва да отстъпва пред него. Тогава времето на свободния спор щеше задълго да приключи. В дадени случаи тълпите са мирни господари, както са били в своето време Хелиогабал и Тиберий; те обаче се поддават и на прищевки. Цивилизация, готова да падне в ръцете им, попада в зависимост от твърде много случайности, за да разчита на сериозна дълготрайност. Ако нещо можеше да забави малко часа на сгромолясването, то би било именно трайната подвижност на схващанията и нарастващото безразличие на тълпите към всички всеобщи вярвания.
Книга трета
Класификация и описание на различните категории тълпи
Първа глава
Класификация на тълпите
В тази книга посочихме главните общовалидни за тълпите признаци. Остава ни да разгледаме самостоятелните признаци, добавени към основните, в зависимост от различните категории общности.
Да започнем с кратка класификация на тълпите.
Ще вземем за отправна точка обикновеното множество. То се проявява в най-ниската си форма, когато е съставено от принадлежащи на различни народности индивиди. В този случай единствената обща черта се оказва зачитаната повече или по-малко воля на някой водач. Като типични такива множества могат да се посочат разнородните варвари, завладели в продължение на дълги векове Римската империя.
Над тези несвързани множества се появяват такива, които, под влияние на редица фактори, са придобили общи признаци и накрая са образували племе. Те ще представляват според случая специалните характеристики на тълпите, но винаги съдържащи се в тези на племето.
Различните категории тълпи, наблюдавани у всеки народ, могат да се разпределят по следния начин:
А) Хетерогенни тълпи
1. Анонимни (напр. уличните тълпи)
2. Неанонимни (съдебни заседатели, парламенти и т.н.)
Б) Хомогенни тълпи
1. Секти (политически секти, религиозни секти и т.н.)
2. Касти (военна каста, жреческа каста, работническа каста и т.н.)
3. Класи (буржоазна класа, селска класа и т.н.).