— Да — призна лекарят. — Георг беше робот. След този случай е бил изпратен в централата, където са го ремонтирали. Но всъщност би трябвало да се радвате! Ако той беше човек, едва ли щеше да оживее — а така всичко приключи благополучно. Не можете да отречете това!
Пациентът кимна безмълвно.
— Е, добре тогава — каза лекарят, като вложи в думите си цялата си сугестивна сила, изпълнен с желание да излекува пациента си. — Значи всичко е наред. Вие вече не сте обременен с нищо, което да ви потиска. Вие сте само уморен и сега трябва да се наспите. Когато се събудите, ще бъдете съвсем здрав. — И повтори настойчиво: — Ще бъдете съвсем здрав!
Пациентът се поразмърда малко и не след дълго дълбокото му равномерно дишане показа, че се е унесъл в дрямка.
Асистентът въздъхна.
— Какво ще правим — попита той, — ако пак допуснем подобна грешка? — После отхлупи черепния си капак, закачен шарнирно в основата на косата му, за да поохлади позитронния си механизъм.
Лекарят не продума нищо, но се загледа много загрижено в лицето на човека, който вече се беше отпуснал съвсем спокойно.