— Не звъни — продума той.
— Как така не звъни?
— Дори не е съединен с жицата. Това е много интересно. Вижте, той е прикрепен към куката над отвора на вентилатора.
— Колко глупаво. Аз и не съм забелязала това.
— Много странно — мърмореше Холмс, като дърпаше шнура. — В тая стая изобщо има много странности. Например какъв глупак е бил тоя, който е поставил вентилатора! Защо е трябвало да се прекарва от едната стая в другата, когато е могло да се постави така, че да излиза навън?
— Вентилаторът също е поставен наскоро — каза госпожица Стоунър.
— По същото време, когато и звънецът, нали? — забеляза Холмс.
— Да, по това време изобщо направиха няколко поправки.
— Много интересно! Звънци, които не звънят, вентилатори, които не проветряват. С ваше позволение, госпожице Стоунър, да отидем в другата стая.
Спалнята на доктор Гримсби Ройлот беше по-голяма от стаята на неговата доведена дъщеря, но също така просто бе наредена. Походен креват, малка дървена етажерка с книги — предимно технически, до кревата кресло, проста дървена маса до стената, кръгъл стол и голям железен шкаф — ето всичко, което ни се хвърли в очи. Холмс обиколи стаята внимателно, като разглеждаше с най-голям интерес всички предмети.
— Какво има тук? — попита той, като почука шкафа.
— Тефтерите на баща ни.
— Виждали ли сте какво има?
— Погледнах само веднъж преди години. Помня, че имаше много книги.
— А котка няма ли?
— Не. Каква странна мисъл!
— Погледнете! — Той сне от шкафа паничка с мляко.
— Не, ние не държим котки. Но имаме пантера и павиан.
— Ах, да, разбира се, пантерата не е нищо друго освен голяма котка, но съмнявам се, че тя ще се задоволи с паничка мляко. Много ми се иска да си изясня едно нещо.
Той приклекна до дървения стол и внимателно разгледа седалището му.
— Благодаря ви. Това е достатъчно — каза той, като стана и постави лупата в джоба си. — Аха! Ето нещо много интересно.
Предметът, който привлече вниманието, му беше лежащият на кревата камшик, вързан като примка.
— Какво ще кажете, Уотсън?
— Най-обикновен камшик. Само че не разбирам защо е направена брънка в единия му край.
— Не е съвсем обикновен. Ах! Колко злини има по света, а най-лошо от всичко е, когато умен човек извършва престъпление. Достатъчно е това, което видях, госпожице Стоунър. Позволете да излезем сега на моравата.
Никога не бях виждал Холмс така тъжен и мрачен. Няколко пъти минахме мълчаливо по пътеката. Нито госпожица Стоунър, нито аз се решавахме да прекъснем мълчанието, докато сам Холмс на го наруши.
— Госпожице Стоунър — каза той, — необходимо е да постъпвате тъй, както ви съветвам.
— Ще изпълня всичко без възражения.
— Работата е доста сериозна, за да се колебаете. От вашето съгласие зависи може би животът ви.
— Аз съм във вашите ръце.
— Най-напред ние двамата, моят другар и аз, трябва да прекараме нощта във вашата стая!
Госпожица Стоунър и аз го погледнахме с учудване.
— Така трябва. Всичко ще ви обясня. Какво е това оттатък пътя? Като че ли е селски хан.
— Да, това е „Корона“.
— Оттам се виждат вашите прозорци, нали?
— Разбира се.
— Когато се върне баща ви, кажете, че ви боли глава и идете в стаята си. А когато чуете, че си е легнал, отворете капаците, поставете лампата на прозореца — това ще бъде знак за нас, — съберете всичко, което ви трябва, и идете във вашата по-раншна стая. Без съмнение ще можете да прекарате там една нощ, въпреки ремонта.
— О, да, разбира се.
— Останалото оставете на нас.
— А какво ще правите вие?
— Ще прекараме нощта в стаята и ще узнаем причината за шума, който ви е изплашил.
— Струва ми се; че вие вече си съставихте мнение за тази работа, господин Холмс — каза госпожица Стоунър, като го хвана за ръка.
— Може би.
— Тогава, за Бога, кажете ми от какво умря сестра ми?
— Аз исках първо да събера по-ясни сведения.
— Поне кажете ми вярно ли е моето предположение, че е умряла от страх?
— Не, не мисля. Предполагам, че причината е била друга. А сега, госпожице Стоунър, ще трябва да ви оставим, защото ако се върне доктор Ройлот и ни види тук, нашето идване ще бъде съвсем безполезно. Сбогом. Бъдете твърда, ако изпълните това, което ви казах, можете да бъдете спокойна, че скоро ще отклоним заплашващата ви опасност.
Шерлок Холмс и аз лесно намерихме две стаи в „Корона“. Те бяха на долния етаж. От прозореца се виждаше вратата и обитаемото крило на Сток Морен. По здрач край нас мина доктор Гримсби Ройлот. Неговата грамадна фигура се очертаваше до тази на момчето, което караше коня. Момчето се позабави, докато отвори вратата, и ние чухме как докторът кряскаше с пресипнал глас и видяхме как бясно се заканваше с юмруци. Файтонът мина през вратата и след няколко минути зърнахме светлината на лампа, запалена в една от стаите.