Готвачът отвърнал:
— Качи се, но след половин час трябва да се върнеш да изметеш пепелта.
Запалила тя една свещ, отишла в килерчето си, съблякла кожуха, измила саждите от лицето и ръцете си и веднага засияла с цялата си хубост.
После отворила ореховата черупка и извадила първата рокля, която била златна като слънцето. Облякла я, отишла на празненството и всички й правели път, защото никой не я познавал; мислели, че е принцеса. А царят я посрещнал, подал й ръка, танцувал с нея и тайно си мислел: „Такава хубава девойка не съм виждал досега“.
Свършил танцът, тя се поклонила и докато царят се обърне, изчезнала от погледа му и никой не видял къде отишла. Разпитали стражата, която стояла пред портите на двореца, но никой от тях не бил я зърнал.
А тя изтичала в килерчето си, съблякла бързо роклята, начернила пак лицето и ръцете си, облякла кожуха и отново се превърнала в Пъстрокожка.
Когато отишла в кухнята, за да измете пепелта, готвачът й рекъл:
— Остави тази работа за утре, а сега сготви супата за царя, и аз ще отида малко да погледам. Но внимавай да не падне някой косъм в супата! Случи ли се такова нещо, няма да видиш вече нито залък.
Излязъл готвачът, а Пъстрокожка се захванала да сготви супата за царя и се постарала да я направи много-много вкусна. Сварила се супата, а Пъстрокожка отишла в килерчето си, взела златния пръстен и го пуснала в чинията със супата.
Щом свършили танците, царят заповядал да му донесат супата, изял я и тя много му се усладила — струвало му се, че никога досега не бил ял по-вкусна супа. Но когато супата се свършила, видял на дъното на чинията златния пръстен и много се учудил. Заповядал да повикат готвача.
Като чул заповедта, готвачът много се изплашил и казал на Пъстрокожка:
— Сигурно си изпуснала някой косъм в супата; ако е така, ще те пребия.
Отишъл при царя и той го попитал кой е сготвил супата. Готвачът казал:
— Аз я сготвих.
Но царят възразил:
— Не е вярно. Тя беше сготвена по друг начин и беше много по-вкусна от всеки друг път.
Готвачът казал:
— Няма що, признавам, че не я сготвих аз, а Пъстрокожка.
Царят рекъл:
— Върви си и я прати при мене.
Дошла Пъстрокожка и царят я попитал:
— Коя си ти?
— Аз съм бедно момиче и си нямам нито баща, нито майка.
Той пак попитал:
Какво правиш в моя дворец?
Тя отговорила:
— Държат ме тук, за да върша черната работа.
Той пак попитал:
— Откъде си взела пръстена, който намерих в супата?
Тя отвърнала:
— Не зная нищо за този пръстен.
И така царят не можал нищо да узнае и я пуснал да си върви.
Минало известно време, в двореца пак имало празненство и Пъстрокожка като миналия път помолила готвача да й разреши да погледа. Той рекъл:
— Добре, но след половин час да се върнеш и да сготвиш на царя любимата му супа с препечен хляб.
Тя изтичала веднага в килерчето си, измила се бързо, извадила от ореховата черупка роклята, която била сребърна като месечината, и я облякла. После се изкачила по стълбата и влязла като същинска принцеса. Царят отишъл да я посрещне и много се зарадвал, че пак я вижда; а в същия миг започнали танците и двамата танцували заедно. Но щом танцът свършил, тя пак изчезнала тъй бързо, че царят не успял да забележи къде е отишла.
А тя се прибрала бързо в килерчето си, облякла се отново като Пъстрокожка и отишла в кухнята да сготви супата с препечен хляб. И щом готвачът се качил горе да погледа празненството, тя донесла от килерчето златното чекръче и го пуснала в чинията със супата.
Поднесли супата на царя, изял я той и пак му се усладила като предишния път. Повикал готвача и готвачът бил принуден и този път да призна е, че Пъстрокожка е сготвила супата. Повикали Пъстрокожка повторно при царя, но тя отново казала, че я държат само за да я замерят с обувките си и че не знае нищо за златното чекръче.
А когато царят за трети път устроил празненство, случило се същото, както и преди. Сега обаче готвачът рекъл:
— Пъстрокожке, ти си магьосница; винаги слагаш нещо в супата, та става по-вкусна от моята и се услажда повече на царя.
Но Пъстрокожка толкова му се молила, че той пак я пуснал за половин час на празненството.
Този път Пъстрокожка облякла третата си рокля, блестяща като звездите, и влязла в залата. Царят пак танцувал с прелестната девойка и му се струвало, че никога преди не е била толкова красива. Танцът продължил много и докато танцувал с нея, сложил на пръста й един златен пръстен. Щом танцът свършил, царят се помъчил да я задържи, но тя се отскубнала, смесила се бързо с множеството и изчезнала от очите му.
Изтичала бързо-бързо в килерчето под стълбата и понеже се забавила повече от половин час и нямала време да съблече хубавата рокля, само навлякла кожуха отгоре; от бързане не смогнала дори да се начерни добре със сажди и един от пръстите й останал бял.