И когато приключа, просто се освобождавам от всичко. Не се опитвам постоянно да нося усещанията и образите със себе си. Не се насилвам да вярвам във всеки един момент, по цял ден — не е необходимо. Оставям Великата Мистерия да работи с тези образи по нейния си начин. Силата й е по-голяма от моето разбиране. Винаги по време на молитва вярвам, че исканото от мен, вече ми се е случило. Това е тайната съставка на рецептата. И не спирам да се моля по този начин, докато не видя, че става реалност.
Не мога да препоръчам този метод твърде настоятелно. Използвал съм го с голям успех много пъти. Ще ви подхрани и ощастливи по най-различни начини и помнете — Господ на драго сърце ви дава всичко, което поискате.
И начинаещите и опитните готвачи ще постигнат отлични резултати с тази рецепта. Използвайте я често или когато е необходимо. Чувствайте се свободни да променяте всяка една от предходните рецепти според вкуса си, добавяйки или отстранявайки по нещо. Така правят всички добри готвачи. Оставете върху молитвата собствения си отпечатък. Направете го по вашия начин.
Молете се за останалите и с останалите. Съпругът или съпругата ви, деца, приятели, други вярващи. Твърде често, ако въобще се молим, ние го правим, когато сме сами. Толкова е стимулиращо да чуеш молитвата, извираща от сърцето на някого, и така да станеш част от нея. Няма значение дали думите са обикновени или красноречиви и изразителни — когато идва направо от сърцето, молитвата е лечебен, успокояващ балсам и всички, които я чуят са подхранени, съживени.
Колко пъти в малката стая сърцето ми е било пронизвано от простите, но искрени молитви на братята и сестрите ми, когато са отваряли сърцата си и са се молили от дълбините им. Това е красотата на споделената дружба. Дори и само с един друг човек. Подхранваме се дълбоко с молитвите си.
След като веднъж сте станали свидетели на радостите и удоволствията от молитвата, няма да ви е трудно да се молите повече пъти на ден. Ще го правите, защото ви стимулира, кара ви да се чувствате свързани, доближава ви до огъня вътре във вас. Защото с молитвата идва израстването, а с израстването — единението с Великата Мистерия. Такъв е ефектът на молитвата. И така ние се научаваме да водим свят живот.
5. Тъмнината
Великото дело се нуждае от вашата преданост и отдаденост, отново и отново. След неизбежните отклонения и периодите на празнота и бездействие трябва да се гмурнете с още по-голяма страст и самоотверженост. Ще има безброй такива моменти преди наистина да се забележи израстване или стабилност.
Твърде лесно е да повярвате, когато четете творбите на големи мъдреци, мистици или шамани, че те никога не са имали периоди на съмнение или объркване, седмици на бездействие или моменти, в които сивотата се е просмуквала в съзнанието им, моменти, в които всичко им се е струвало безнадеждно.
Писането е избирателен процес. Лесно е да се пише само за екстаза, върховете, чудесата и да се избягва плявата. Така се получава чудесно четиво, но не е реално или поне не представя пълна картина на реалността.
Поглеждам духовния дневник, в който пиша всеки ден, и откривам, че в него има много бисери, много прозрения, но попадам на нови и нови периоди на леност, депресия, отчаяние, объркване. Какво се случва с мен, когато чета тези редове? Изпълвам се със състрадание. Състрадание към самия мен. Изпълвам се с уважение пред мащабността на задачата. Лесно е, мислят някои, да се открие царството. Да, лесно е, но на теория. Лесно се правят първите няколко крачки. Лесно е да се яхне гребена на изостреното осъзнаване, когато приливите на съзнанието са достигнали своя връх. Лесно е да се прочетат книгите. Лесно се изпълва човек с добри намерения.
Всеки, който мисли, че е лесно, не е подлагал рамене под плуга, за да обработва нивите. Не е преследвал изплъзващата се плячка през безбройни, студени, черни нощи, само за да изгуби следата и да се лута безцелно в тъмнината. Не е хвърлял въдицата си в дълбоките, тайнствени води и не я е вадил е празна кукичка отново и отново, преди да почувства и най-слабото помръдване на плувката. И точно при това от голяма полза може да бъде дневникът.
Редовното водене на духовен дневник е безценно помагало, което домогващият се използва, за да изобразява напредъка си и да наблюдава приливите и отливите. Вътрешните ни територии трябва да бъдат скицирани и изследвани, ако искаме да разберем и да си пробием път през този тайнствен, вътрешен терен.