Разбра се, че Боб работи в текстилната индустрия, но не можах да открия какво точно. Бил живял в Лондон и не му било много приятно.
— Дяволски ми омръзна — каза той. — Не ми се нрави да бъда малка рибка в голямо езеро. Бяхме доволни, че се връщаме у дома, нали, Ева?
Забелязах, че от време на време си спомняше и започваше да изяжда думите си; помислих, че го е научил от Роналд Колман и престана да ми прави толкова силно впечатление — това го поставяше на едно равнище с фабричния работник, който придава на лицето си безизразността на Алън Лед, и работничката с прическа на Вероника Лейк13.
— Вие играете ли? — попита ме той.
— Опитвал съм се — отвърнах аз. — Но никога не съм имал достатъчно свободно време за такива неща.
— Имате приятен профил — забеляза Ева — и дълбок, плътен глас. Време е да дойде някой нов мъж. Този мой дребничък нещастник играе почти всички главни роли на младежи. Отидох при „Драматиците“ с представата, че непрекъснато ще ме целуват млади, красиви мъже. А единственият мъж, който изобщо ме ухажва, е собственият ми съпруг. Това можех да си го върша и в къщи.
— Точно така — съгласи се Боб и погледна насмешливо. Внезапно си ги представих двамата да се ухажват в къщи. Ева ме огледа хладнокръвно и изпитателно; зачудих се дали подуши какво мислех.
— Ще го свържем с Рони и ще уредим прослушване — заяви живо мисис Томпсън.
— Само не го свързвайте с Алис — препоръча Ева. — Тя е тръгнала на лов за пресен дивеч. Не можа да се оправи от „Младия Удли“.
— Шт! — каза мисис Томпсън. — Ще дадете неправилна представа на Джо.
— Сгоден ли сте, Джо? — попита Ева.
— Никой не ме иска — отвърнах аз.
— Ще се погрижа да се запознаете с някои добри момичета.
— Мила — рече Боб, — каква ужасна смесица от разврат и почтеност има в това изречение. Винаги ме е поразявало…
Мисис Томпсън го прекъсна:
— Стига с този хумор от „План за живеене“, Боб Стор! — Усмивката, с която бе придружена забележката, отне част от остротата й; но разбрах, че тя пое командуването на разговора и отклони Боб от някакъв опасен завой.
— Не им беше работа да поставят тази пиеса — намеси се Седрик. — Трябва да я забранят. Да не се играе от аматьори. Да, да я забранят. Пък и те я поставиха само за да си покажат новите вечерни тоалети.
— Аз имах блестящ вечерен тоалет — каза Ева.
— Да — потвърди Боб, — и само господ знае как успя да се задържи на тебе.
Ева му се изплези. После протегна ръце над главата си, прозина се и отново впери очи в мене.
Не се влюбих в нея. Дори не я пожелах — въпреки че човек може да стигне до много по-лоши крайности. Бях просто ерген на двадесет и пет години с нормален апетит. Ако сте гладен и някой готви вкусно ядене, съвсем естествено е да се самопоканите.
Тук яденето беше сложено на масата, така да се каже, а аз отдавна не бях ял, по-точно от една забава в дафтънския „Локарно“; не можех да си спомня и името й дори. Цялата работа стана твърде набързо, беше твърде жалка и не ми достави никакво удоволствие. Вече не ми харесваха подобни неща; бяха твърде типични за Дафтън и трябваше да се издигна над тях.
Изведнъж почувствувах с интуицията си, че бих имал успех при Ева. Това беше истинска интуиция, а не само разсъдъчно превъплътяване на желанието ми. Винаги съм се убеждавал, че интуицията рядко лъже. Моята работи много добре, защото не съм привърженик на абстрактното мислене и винаги съм убеден, че в морално отношение другите хора не са по-издигнати от мене.
След чая се качихме в колата на Боб и отидохме при „Драматиците“. Колата беше нов „Остин ейт“; по това време беше много трудно да се снабди човек с нова кола — особено с малка — и ми мина през ума, че каквото и да работи Боб в текстилната индустрия, службата му трябва да е доста добре заплатена.
— Седни отпред с Боб — нареди Ева на Седрик. — Ще можеш да си протегнеш краката. А ти, Джоан, седни отзад. И вие също, Джо, мили. Така ще мога да седна на коленете ви.
— Трябва да поискате позволение от Боб — отвърнах аз и почувствувах глупаво задоволство.
— Боб, мили, нали няма да имаш нищо против да седна върху коленете на Джо? Няма да се проявиш като ревнивец, като частен собственик и викторианец, нали?
— Нямам нищо против, стига той да е съгласен. Мога да добавя, че ще съжали, преди да е свършило пътуването. Тя само на вид е лека и крехка, Джо. Никога не й разрешавам да сяда на моите колене.
— Не му обръщайте внимание — каза Ева. — Коленете на Джо са достатъчно силни, за да издържат тежестта ми. Нали ви е приятно така, Джо, мили?