Сюзън беше втора категория, ако не и първа, независимо дали имаше пари или не; но нещо ми подсказваше, че отговаря на условията както физически, така и финансово. За да бъда напълно откровен със себе си, трябва да кажа, че това не беше единствената причина, поради която тя ме развълнува, че светската баналност на пиесата ми се видя дълбоко поетична, че през цялото време очаквах някакво откровение, което да направи живота такъв, какъвто трябва да бъде, сякаш тука се криеше щастието, което ми обещаваше Уорли. Щях да се чувствувам по съвсем същия начин дори и да бях обикновен, простичък човек, за когото подобна категоризация на жените би била животински цинизъм. Сюзън беше толкова млада и невинна, че чак сърцето ме заболя; когато я гледах, наистина изпитвах особена, но сладка болка. Ако плътта имаше вкус, струваше ми се, че нейната би напомняла вкуса на прясно мляко. Влюбих се в нея от пръв поглед. Употребявам общоприетия израз, също както стенографът използува сиглата, за да изразя с малко думи всичко, което тя породи у мене.
Когато по-късно се обличахме във фоайето, Седрик каза:
— Джо, предполагам, че след тази буржоазна галиматия изпитвате нужда от малко алкохол.
Чух думите, но не можах да схвана значението им.
— Сюзън Браун е много красива — рекох аз. Веднага разбрах какъв телешки вид имам и за още по-голямо неудоволствие почувствувах, че поруменявам. Ева се изсмя.
— Бледнея от ревност. — Тя ме удари по гърдите твърде силно, за да е гальовно. — Щом срещна някой хубав млад мъж и той веднага се влюбва в тази въртиопашка.
— Винаги ми се е струвала малко безцветна — каза Боб, — като филия хляб с масло.
— О, не — отвърна бързо Ева. — Много мило от твоя страна, скъпи, да казваш, че не е привлекателна, но това не е вярно. Джо има добър вкус. Тя е красива, истинни красива, свежа като роза в деня на битката… или как там започваше онова стихотворение. Наистина е мило дете.
— Всеки би бил мило дете, щом има богат и обожаващ го татко — заяви Боб.
— Може би ще е добре Джо да се запознае с нея — предложи мисис Томпсън.
— Стига с тези приказки за красота и свежест — настоя нетърпеливо Седрик. — Жадувам за силен алкохол. Ако отивате зад кулисите, Боб, ще се видим в „Кларънс“.
Той излезе на улицата с шал, натикан в джоба на шлифера. Единият му край едва не метеше земята. Говореше много високо.
— Няма живот, няма сила, няма поетичност! — чух го да казва, когато се скри от погледа ми. Мисис Томпсън вървеше спокойно до него с леко наведена глава и внимателен, но весел израз на лицето.
— Вие май наистина сте потресен, Джо? — попита ме Ева, когато тръгнахме по коридора.
— Предполагам, че ходи с някого — отвърнах мрачно аз.
— Не е сгодена още — осведоми ме Боб. — Но имайте пред вид Джек Уелс. Цял чувал с пари, около два метра висок и красиви авиаторски мустаци.
— Такива ги изяждам на закуска — изсмях се аз. — Освен това моето възхищение е чисто артистично. — Това изявление не прозвуча убедително дори за самия мене, но почувствувах, че изпадам в положението на бедняка, който чака пред портата на скромния далечен обожател.
Когато стигнахме гримьорната, тя беше вече препълнена. Представляваше продълговата стая с циментов под и дълга маса, с осветени огледала. Миришеше приятно на грим, тютюн и охранени, чисти тела.
Сюзън току-що бе свалила грима от лицето си и сега изтриваше остатъците от крема. С огромно задоволство забелязах колко бяла и деликатна е кожата й.
— Това е Джо Лемптън — представи ме Ева. — Идва чак от Дафтън. Представлението му хареса много.
— Особено ми харесахте вие — добавих аз. Ръката й беше бебешки топла и мека и ми се щеше да я задържа повече; но такива безрезултатни номера бяха подходящи само за тъпанарите — беше също, като да вечеряш само с ордьоври. Затова стиснах ръката й за секунда.
— Не съм чак толкова добра — отвърна тя. Бях близо до нея, но трябваше да напрегна слух, за да доловя думите й. Сюзън винаги понижаваше глас, когато усещаше прилив на срамежливост.
— Ако знаех, щях да донеса цветя — казах аз.
Тъмните й клепки се спуснаха над очите й тя погледна за миг встрани. Такъв жест отговаряше само на истинска девственица; беше съвсем естествен и непринуден и ме развълнува едва ли не до сълзи.
— Какво ако знаехте?
— Ако знаех, че сте толкова красива!
Блузата й беше разкопчана малко повече от нормалното. Тя ме видя, че я гледам, но не си даде труд да се закопчее. Това бе своего рода обещание, макар да бях сигурен, че не е направено съзнателно.