— Ще дойдеш ли с нас да пийнеш нещо, мила? — попита я Ева.
— Бих дошла с удоволствие, но сме обещали с Джек да бъдем в къщи за вечеря.
— Доведи и Джек — предложи Боб. — Искам да обясня функциите на циклорамата. Неговият дебют изгря като гръм, което е много подходящо за Бирма15, но не и за нашите лондонски графства.
— Ужасен си — каза Сюзън. — Дебютът му беше много мил. — Тя говореше, сякаш този дебют бе някакво малко ласкаво животинче.
Те заспориха и след малко дойде Джек. Веднага го познах. Големите авиаторски мустаци му придаваха безгрижен вид; бил е офицер, защото мустаците бяха офицерско украшение. Точно затова и аз не си пуснах мустаци; ако човек си пусне мустаци, без да е офицер, хората го гледат, сякаш носи униформа или орден, на които няма право. Но най-много ме раздразни това, че беше десетина сантиметра по-висок от мене и по-широк в раменете. Имаше приятно лице с груби черти и нямаше съмнение, помислих си злобно аз, че добре го съзнава.
— Здравей, Сю — поздрави той. — Погледна часовника си. — Едно, девет, три, нула, точно! Операцията „вечеря“ започва. — Изсмя се доволен от собствената си шега. — Господи, каква воня! — възкликна той. — Не знам как я търпиш, Сю.
Той ме погледна изпитателно.
— Това е Джо Лемптън — каза Боб. — Джек Уелс, Джо Лемптън. Сигурно имате нещо общо. Нали и двамата сте били безстрашни хора-птици? Джек се изсмя и ми подаде ръката си, която приличаше на бут шунка. Опита се да ме надстиска, но не успя.
— Откровено казано — отвърна той, — добре, че войната свърши. Да летиш е приятно, но да стрелят по тебе е неспокойна работа.
— Много вярно — потвърдих аз. — Макар че с течение на времето и летенето ми омръзна. — Какви преситени млади мъже! — възкликна Ева. — Може ли да ви поканим да пийнете нещо с нас, Джек?
— Ужасно съжалявам — отвърна той, — но знаеш колко държи на точността татко Браун. Някой път ще ни бъде много приятно. Или по-скоро, на мен ще ми бъде приятно… — Той подчертано намигна на Ева — ще оставим другите назад. Само двамата с тебе, а?
Всички го слушахме, сякаш беше някоя царствена личност, която обяснява, че поради други задължения не може да открие благотворителния базар, но може би друг път… Когато двамата със Сюзън напуснеха стаята, щеше да се почувствува празнота, те щяха да пътуват сред лукс и веселие, а ние — да останем сами сред студената делнична сивота.
Не се присъединих към увещанията на Ева въпреки интуитивното ми чувство, че Сюзън би искала да дойде, с нас.
— Мене няма защо да ме кандърдисваш да му ударя една бира, малката — казах аз на Ева. Нарочно употребих йоркширски жаргон, за да го противопоставя на Уелс с неговия офицерски акцент, напълно коректен също като костюма му. — Хайде да вървим! — Обърнах се към Сюзън с най-прелестната си усмивка, която в миналото трябваше да репетирам много пъти, защото зъбите си, макар че не бяха съвсем лоши, бях запазил с цената на ежегодни мъки при зъболекаря. Щях да съм много щастлив, ако имах зъби, бели като зъбите на моя съперник (защото вече така го наричах в мислите си), но и усмивката със затворена уста и леко сбръчкани в ъгълчетата очи беше също така резултатна пред жените, както и показването на зъбите; поне така си помислих в този миг, когато я видях да се изчервява.
— Следващия път няма да забравя цветята — обещах аз.
— Благодаря — отвърна тя. Очите й блестяха, знам, че това се дължеше на излишъка от влага, който пък се беше появил от твърде многото чернило за мигли, раздразнило клепачите, но въпреки това видът й беше като на дете през коледните празници. Запитах се дали тоя дангалак, който стоеше до нея с вид на собственик, й правеше достатъчно комплименти.
Когато излязохме на улицата, Ева пак ме блъсна игриво в гърдите.
— Много сте прям!
— Винаги вървя право към това, което искам.
Боб се захили злобно.
— На Джек не му се понрави вашето обещание за цветята. Забелязах явни признаци на ревност.
— Нали не е сгоден за нея?!
— Не е, но се познават от деца. Детска любов и прочие.
Колко красиво! — казах аз.
5
Два месеца по-късно бях веднъж в Обществената библиотека и се опитвах да обясня елементарното деловодство на главния помощник — енергичен, дребен човечец, когото бях срещал в „Драматиците“. Беше невероятно замотал касовата книга и книгата за депозити; такава каша беше забъркал, че за миг го заподозрях в злоупотреба. После открих, че е надплатил десет шилинга от джоба си. Както много хора, които в друго отношение са твърде интелигентни, той губеше ума и дума, том пред него се изпречваше колона от цифри; никога не му беше минавало през ума, че недостигът може да се дължи на някоя съвсем проста грешка при нанасянето.
15