Преглеждахме касовата книга и книгата за депозити в малката стая до заемната на библиотеката, която главният помощник обичаше да назовава свое бюро, въпреки всъщност да беше обикновена работна стая. Видях Ева през стъклената преграда. Главният помощник я извика вътре.
— Ела да засвидетелствуваш честността ми, мила — каза той. — Джо ме обвини, че съм подправил книгите.
— Моят любимец не може да греши.
— Мислех си, че аз съм твой любимец — рече главният помощник.
Тя го потупа по ръката.
— Така беше, докато не беше дошъл Джо, мили Реджи. — Огледа рафтовете. — Имаш ли нещо съвсем скандално, Реджи? Обожавам мръсните книги, а ти никога нямаш от тях.
Беше напарфюмирана с нещо, което наподобяваше дъха на изгорени рози; ароматът изпълваше стаята и сподавяше миризмата на книги и паста за лъскане.
— Не знаеш ли някоя хубава книга от този род Джо? — попита ме тя.
— Предпочитам порнографията в живота — отвърнах.
— Е, какво чакаме в такъв случай?
Реджи ни наблюдаваше със странно напрежение; библиотеката беше обменната палата на градските клюки, реших да променя темата.
— Знаете ли, че ще играя Джошуа? — надух мускули и изпъчих гърди. — Сила на гигант и сърце на дете. Подвежда ме една развратница…
— Дявол да го вземе, кой разпределя тия роли? — попита тя. — Исках аз да те подведа. Защо не са ми дали ролята на мене?
— Ролята на домакинята е по-добра — отговори Реджи. — За нея трябва истинска игра. А Леда може да се играе от всякоя.
— Дори и така да е — каза мрачно Ева. — Дойде ми до гуша да бъда невинна и безопасна. Мечтая да съм съблазнителна и изкусителна. Да не би Алис да има качества, които да ми липсват?
— Коя е Алис? — попитах аз.
— Запознаха те с нея, глупчо. Висока, стройна, руса. Играла е в пътуващ театър. Би трябвало да си я забелязал, освен ако не си правил мили очи на Сюзън.
— Омъжена ли е?
— Предполагам, живее с него близо десет години. Джордж Айсджил; и с него те запознаха, дойде на последното ни събиране. Има купища пари. Изглежда много щастлив… — Тя спря да говори, сякаш едва не бе казала нещо недискретно.
— Сега си я спомням — казах аз. — Май се държеше малко безцеремонно. Всъщност студено.
— Искате да кажете, че не беше очарована от вашия чар — поправи ме Реджи. Тонът му бе съвсем лек, не можех да се обидя, но реших занапред да бъда по-внимателен пред него.
— Никога не трябва да гледате една жена, когато говорите с друга — поучи ме Ева. — Нищо чудно, че се е държала безцеремонно, миличката. Алис е много мил човек и не искам да чувам нищо лошо за нея, ясно ли е?
— Много добра актриса е — добави Реджи. — В „Игрището“ беше великолепна. Просто излъчваше женственост. Двама сладки старци си излязоха посред второто действие.
— Е, не чак толкова добра — заяви Ева. — Гледах същата пиеса в Лондон; взела е много неща от Ла Томас — спомняте ли си начина, по който си свали обувките? Но ще се справи с ролята. Ще научи Джо на много неща.
— Висока, стройна и руса. Добре, добре. Аз имам желание да се уча на много неща.
— Не трябва да го изпускаш от поглед — каза Реджи. Дребното му тъмно лице придоби тъжен замислен израз.
— „Е, малкия, не го вземай навътре!“ — Ева издекламира една реплика от пиесата. — „Светът не се е свършил, щом са те взели за балама. Все още може да те направим човек.“
Реджи остави счетоводните книги.
— Ще погледна дали моите хора не се правят на глупаци — каза той, излезе от стаята и се отправи към белокосия мъж, който все още се опитваше да обясни на младши помощника какво иска.
— Помогни ми да си избера книги, Джо — помоли Ева и ме хвана подръка. — Нашият мистър Скура е приятен човек, нали? Само че е малко мекушав. Тази работа не е за мъже.
— Всички мъже не са еднакви — отвърнах аз. Ева опита мускулите на ръката ми.
— Ти си здраво животно.
— На времето тренирах бокс.
— Сега не тренираш ли?
— Не виждам защо трябва да ме удрят за нищо, а не съм достатъчно добър, за да стана професионалист.
— Ако беше професионалист, щях да избягам с тебе. Не бих могла да устоя на един едър, груб и запотен боксьор.
Огледах бързо библиотеката. Бяхме в драматичния отдел, една ниша в най-отдалечения край. Никой не би могъл да ни види, дори и да гледаше към нас.
— Дойде ми наум, че можеш да избягаш с мен — казах аз. — Само за събота и неделя.
— Не разбирам какво искаш да кажеш. — Флиртаджийският тон беше изчезнал напълно от гласа й.
— В неделя каза, че…
— А, ето какво било. Само защото ти позволих да ме целунеш малко пиянски в репетиционната и си мислиш вече, че всичко е наред… Не, миличък, решително не.