— Не — отрече тя. — Ти си само млад и ужасно неопитен. Щом инстинктивно чувствуваш такива неща за нея, сигурно, си прав.
— Аз не съм единственият, който вярва в интуицията, но щом чух и тя да я признава, почувствувах, че не мога да скрия нищо от нея.
Погледнах празната си чаша.
— Не мога да пия половинки — казах аз и бръкнах в джоба си за пари.
— Остави ме сега аз да платя — предложи Алис.
— И аз мога да си позволя…
Тя вдигна ръка, за да ме спре.
— Нека да не спорим! Винаги си плащам собствената сметка. Това съм го научила още много отдавна в пътуващия театър.
— Но аз не съм от пътуващия театър!
— О, стига! Пет пари не давам дали си общински ковчежник или притежател на тази кръчма. Аз съм независима. Мога да си позволя да плащам собствената си сметка. Ясно ли е?
Взех парите и поръчах бирата. Да си призная, бях доволен от това разрешение, защото „Старата“ струваше два шилинга половинката и както пиехме, сигурно щяхме да платим поне девет шилинга до края на вечерта. Имах осемстотин лири в банката, предимно от осигуровката на моите родители и от заплатата ми, която се бе събрала, докато бях във военнопленническия лагер. Но никога не се бях докосвал до тези пари; нямаше изгледи пак да се добера скоро до такава голяма сума. Живеех от заплатата си; а моята заплата не допускаше извънредни разходи от десетина шилинга.
Погледнах Алис с добро чувство.
— Искаш ли малко пържени картофи, мила?
— Да, с удоволствие. В понеделник са за сметка на Смит. Поискай му и малко сол, моля! Никога не мога да намеря тези ужасни сини пакетчета.
— Обичам солени мезета с бирата — споделих аз. — Но най-добре е с лукчета туршия и тлъсто свинско.
Тя ми се усмихна. Усмивката й беше приятелска, без женска съблазън.
— И аз обичам същото. Вкусовете ми са прости. Освен това мога да изпия толкова бира, колкото и ти.
— Ще видим дали ще изпълниш това обещание.
— Ще го изпълня. Отгледана съм с бира, но всички мъже, с които се срещам, пият уиски или джин. Мислят, че се шегувам, когато кажа, че обичам бира, и ми сервират газирана бутилкова бира или лагър19.
„Старата“ беше по-силна, отколкото предполагах; когато бяхме почти изпили третата половинка, аз се разчувствувах.
— Ще ти кажа нещо, Алис. Ти ми харесваш. Не искам да кажа грубо — като жена, а просто, че ми харесваш. Мога да говоря с теб като с мъж. Мога да ти кажа неща… О, господи, какво самоизтъкване!… — Отпих глътка бира и си напълних устата с пържени картофи.
— И аз те харесвам — рече тя. — Знаеш ли, че понякога имаш вид на осемнадесетгодишен?
Стояхме, докато стана време да затворят, и след това тя ме откара до вкъщи. Едва когато легнах, си дадох сметка, че никога досега не бях разправял толкова много за себе си на жена, но не само това — сега не ме беше страх, че съм разправял толкова много, нито че съм изглеждал глупав. Възглавницата излъчваше слаб аромат на лавандула; това ми напомни нещо. Беше нейният аромат, хладен като чисто бельо, приятен като бирата; заспал съм, без да усетя, и сънувах, че се возя с нея във „Фиата“; колата летеше и се плъзгаше опасно по фантастични завои сред някаква местност, която беше нещо средно между Линкълншир и Прусия; после тя се превърна в Сюзън, очите й блестяха, а лицето й бе побледняло от удоволствие; после се загубих сред дивата открита местност с пясък, борове и храсти, като виках не името на Сюзън, а на Алис; след това се събудих в стаята си на „Оук кресънт“ и видях репродукцията на Олимпия — гладка, бяла, прекрасна, със съзнание за красотата си; картината покри цялата стена, а аз скрих очи с ръце, опитах се да извикам и се събудих в Уорли при звъна на будилника и шума, който издаваше пържещата се сланина.
7
Библиотеката беше в едно здание с общината. На другата сутрин минах оттам в десет часа и разбрах, че Джек се връща в университета след няколко дни.
Застанах в една малка ниша, която наричаха „отдел за справки“, и почувствувах глупаво тържество, а в същото време и известна завист. Кембридж — представих си мислено една картина с бутилки портвайн, каране на лодки, спокойни разговори на дълги маси, отрупани с блестящи сребърни и кристални сервизи. И над всичко — атмосферата на сила, сила, която говори на безупречен, изискан английски, сила, която беше сила, защото се бе родила в подходящо семейство и винаги бе познавала хората, които трябва да се познават; ако човек иска да управлява страната, не може да го изпълни без съответното университетско възпитание.
Бащата на Джек между другото произвеждаше и автомобили. Сега бизнесът цъфтеше; но дори и да не беше така, нямаше да има голямо значение, защото той си беше изградил един малък, уютен, вертикален тръст. Когато му се наложеше да похарчи повече от определената сума за дадена съставна част, той купуваше фирмата, която я произвежда; притежаваше фабрика за пластмаси, предприятие за преработка на кожи, работилница за каросерии и дори една пералня и печатница. Сравнено с Форд Лион или Юнилевър20, неговото комбинирано предприятие изглеждаше малко; но много бих се учудил, ако старецът „не струваше“ поне един милион.