— Довиждане — отвърнах аз, леко озадачен. От орнамента беше паднала част от позлатата. Защо се смути, че майка й влиза в стаята? Сякаш не искаше тя да разбере, че излиза с мене! Дали й се разрешаваше да излиза с някой друг, освен с Джек? И не бях ли аз толкова добър като него, за да я вземам от къщата й?
Когато се върнах в касовата служба, Теди Соумс пиеше чай и флиртуваше с Джюн Оукс, машинописката от здравния отдел. Джюн беше едва на двадесет години, с червена коса и чиста кожа; бях сигурен, че е малко глупава, но склонна към любов; бях обаче достатъчно разумен да не се забърквам с нея. Любовните истории в службата започват много лесно, но трудно завършват, особено в малките градове.
Въпреки това аз се присъединих към флиртуването. Беше твърде приятно за моето „аз“, че се намирам с жена, която отговаря на възможностите ми, която, мислех си аз, гледайки пълните й сочни устни, не би ме поощрявала, ако не възнамерява нещо по-сериозно, и която щеше да остане възхитена, ако й отида на гости.
— Здравей, царице на моето сърце — поздравих я и си взех чаша чай. — Винаги ми е много приятно да те видя. С всеки изминат ден изглеждаш все по-красива. Но все пак съм доволен, че не работиш в касовата служба.
— Защо? Нямаше ли да си доволен, ако работех тук?
— Щях да зяпам по тебе — казах — и нямаше да върша никаква работа.
— Чух, че зяпаш по друга — захили се тя.
— Това е само защото ти не искаш да се ожениш за мене.
— Не си ме помолил.
Коленичих на едно коляно и турих ръка на сърцето си.
— Любима, дори бих рекъл, най-скъпа! Мис Оукс, предлагам ви моята ръка и моето сърце.
— Не го слушай, Джюн — рече Теди. — Той ходи да пие с женени жени.
— Не знам за какво говориш — сопнах му се и се изправих.
Джюн се засмя отново.
— Името й започва с А. И е твърде стара за тебе. — Гласът й беше съвсем тънък, почти писклив и изглеждаше особен в съчетание с великолепния й бюст.
— О, това ли? — подхвърлих безгрижно. — Тя просто ме откара до къщи. Говорихме си за пиесата. Теди не би могъл да разбере подобно нещо. Нашите отношения са напълно платонични.
— О, да, разбирам — каза Теди и обхвана Джюн с ръка през кръста. — Аз сега се мъча да заведа Джюн на един платоничен уикенд. Разбира се, би било твърде неприятно, ако в резултат на това се появи едно платонично бебе. — Той се засмя със своя висок, неестествен смях и се допря до бузата на Джюн.
— Ужасен си! — смъмри го тя. — Недей, Теди. Не, не трябва. Какво ще стане, ако влезе мистър Хойлейк?
— Ще ми заповяда да те оставя на мира, за да се натисне той — предположи Теди.
— Никога вече няма да ти говоря — рече тя. — Ти имаш ужасно въображение. — Тя ми се усмихна. — Само Джо е истински джентълмен.
— Недей разчита на това — подхвърлих аз.
Джюн се приближи до мене; притежаваше странна миризма, която не беше нито от парфюм, нито от сапун, нито от пот — твърде силна миризма, но чиста. Изпитах силно желание да я погаля или поне да си определя среща; но — първото щях да остана недоволен, а второто щеше да бъде опасно. Затова само й се усмихнах.
— Прекрасна си — казах аз.
— А ти имаш много хубави очи — рече тя и когато си тръгна, за миг сложи ръка върху моята. — Защо не можем да се оправим ние, ергените и момите? — добави тя, сякаш Теди изобщо го нямаше.
— Мен не ме вземай пред вид — подхвърли той. — Ти добре се справяш с жените.
— Да бе, редят се на опашки, за да поговорят с мене.
— Ако искаш, вземи си Джюн — пак започна той. — Тя е обикновено хлапе. Но за мисис А…, виж, за нея наистина ти завиждам.
— Няма защо да ми завиждаш.
— Екстра е — каза той и слабото му, загрубяло лице доби печален израз.
— Много си е добра жената. Никога не съм мислил така за нея.
— Аз обаче мисля, дявол да го вземе. Тя е… — той потърси подходящата дума и после я каза малко засрамено — тя е дама. Тя е и жена. Знаеш ли, щом я видя, се изпотявам и ме побиват тръпки.
— Какъв неприличен младеж! — отвърнах аз. — Знаеш ли какво пише в светото писание за прелюбодеяние в мислите?
— Съпругът й прелюбодействува не само в мислите си.
— Това не е извинение. Между другото, как изглежда?
— Богат фабрикант на вълна. Излъскан и бледен, говори доста добре.
— Коя е другата страна?
— Едно момиче от кантората му. Млада, дебеличка и глупавичка. Вече цяла година ходят.
— Мъжете понякога са по-лоши и от животните — възмутих се аз. — Защо не може да се задоволи с Алис?
— Тя е на тридесет и четири, женени са близо десет години, а нямат и деца — захили се той. — Бих му помогнал. С удоволствие.
Повдигнах рамене.
— Не ме привлича в това отношение. — Мислех за Сюзън; когато си спомнях, стомахът ми се присвиваше от вълнение. Страшно ми се искаше да кажа на някого, да се похваля поверително. Надявах се, че Теди ще спомене името й в разговора и между другото ще мога да спомена за срещата ни. Но той не я спомена, а продължи да говори за Алис. Същата вечер се състоя втората репетиция на „Фермата на Мидоус“. Рони беше във форма, пуфкаше усилено с лулата, прекарваше ръце през косата си, за да покаже нервно напрежение, и драскаше припряно по листовете, вмъкнати в текста.