— Ах, ти, теснооко татарско прасе — казах аз. — Защо искаш да се махнеш оттука? А с кого ще говоря, когато се връщам у дома в края на седмицата?
Чарлз извади мръсна носна кърпа и се престори, че си бърше очите.
— Красиво изразеният апел, който отправи към моите приятелски чувства, ме развълнува дълбоко. Но не мога да остана в Дафтън дори и за да ти доставя удоволствие. Знаеш ли, че щом вляза в тази кръчма, не трябва дори да поръчвам! Автоматично ми сервират половинка уолъп30. А ако дойда с друг някой, трябва само да го посоча и да кимна два пъти, ако става въпрос за „битър31“. Твърде много съм се привързал към питието… това е единственият начин да се измъкнеш бързо от този смрадлив град. — Той се загледа в чашата си и пълничкото му ангелско лице изрази шеговита лакомия — прекрасна, прекрасна бира! Основният стълб на индустриалния Север, крепостта на британската конституция! Ако само за един ден затворят всички кръчми в Дафтън, до десет часа няма да остане нито една девственица и нито един здрав прозорец.
— И сега не са останали много — казах аз.
— Старая се — отвърна той. — Между другото, какво става с твоя сексуален живот?
— Развива се задоволително. Виждам се всяка седмица с Алис.
— Сега е малко студено за такава работа.
— Една нейна приятелка й отстъпва апартамента си в Ледърфорд.
— Пази се, приятелю.
— Тя не предявява никакви претенции. Нашата връзка не е от такъв вид…
А каква ли беше всъщност? Спомних си, че веднъж я видях да взема ризата ми, която беше до кревата, и да я целува. Когато ме видя, че я гледам, тя се изчерви и се извърна. Почувствувах, че и аз се изчервявам.
— Всичко е идеално — казах твърдо аз. Тя е чудесна в леглото и не иска нищо друго от мене.
— Ще поиска.
— Не и Алис!
— Ти си го вярвай това, но няма да мине много дълго време, и ще видя името ти в неделните вестници.
— Пфуй! — възмутих се. — Всичко между нас е най-почтена сделка. Само с оглед на здравното ни състояние, това е всичко. Освен това тази връзка ми помага да се запазя непорочен за Сюзън.
— Напоследък не говориш много за нея. Да не би прочутият лемптъновски чар да не е ефикасен?
— Излизали сме пет-шест пъти. Театър, кино и някой танц. Всичко е напълно благовъзпитано. Струва ми ужасно много пари цветя, бонбони и други такива, — а в замяна не получавам нищо.
— Ах, ти мръсна, дърта свиня!
— Имай пред вид, че ме смята за възхитителен. Нещо като по-стар брат. Продължавам да й правя комплименти и да се отнасям към нея с голямо уважение и така нататък. Не е съвсем без ефект — предполагам, че оня негодник Уелс си я мисли в кърпа вързана!
— Татковците им сигурно са уредили всичко — каза Чарлз. — Не виждам защо той да си дава зор. На негово място и аз не бих си давал зор. Откровено казано, нямаш никакъв шанс. Освен ако се държиш съвсем неприлично, ако разбираш какво имам пред вид.
— Разбирам какво имаш пред вид. Но по-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Тя просто не иска — аз винаги мога да позная подобно нещо.
— Може би полагаш твърде много усилия. Защо не я оставиш на мира за два-три месеца? Не се карай с нея, не се опитвай да разбереш какво й е отношението към тебе. Просто престани да я виждаш. Ако изобщо се интересува от твоята личност, тя ще се раздразни леко. Или ще започне да се чуди какво не й харесваш. Спомни си, че, горкичката, е свикнала вече да се вижда с тебе. Но недей — той ми се закани с пръст — казва нито дума на никого! Ако се срещнете случайно, дръж се, сякаш нищо не се е случило! — Лицето му изглеждаше силно зачервено над бялата яка; в бледосините му очи се четеше напрежението на играч на шах. — Ще бъде много интересно. Сержант, ако останеш жив, докладвай ми с пълни подробности!
— А може би не дава пет пари дали се виждаме, или не — отвърнах аз. — По всяка вероятност няма дори да забележи, че ме няма.
— В такъв случай нищо не губиш. Ще си спестиш унижението.
— Страх ме е да не я загубя — противопоставих се аз. — Влюбен съм.
— Влюбен бил! — изръмжа той. — Глупости! Влюбен си в банковата сметка на баща й. Добре те познавам, негоднико. Прави каквото ти казва чичо Чарли и всичко ще бъде в цветя и рози.
— Може и да опитам — съгласих се аз. — Ще пиеш ли още една бира?
— Почакай — прошепна в този миг Чарлз. През вратата влезе един младеж в балтон от флаконѐ. „Лъскавият тъпанар“ е демократичен. Били сме в едно училище. — Той махна с ръка на новодошлия. — Ела насам, Сирил. — Намигна ми. — Дявол да го вземе, стари приятелю, много ми е приятно да те видя. Какво ще пиеш. — Развеселих се, като забелязах, че говори с капитанския си акцент. Беше го придобил по време на войната; научил го за десет дни, след като видял как обикновените английски офицери докарали с подигравките си до самоубийство един младши лейтенант, който говорел „кокни32“. Добре си служеше с него. „Лъскавият тъпанар“, простодушен момък, чийто баща преди войната е бил акционер в дружество за събиране на сметта, както винаги беше поласкан.