Но не стана точно така. Седяхме с Реджи в барчето след вечеря и усещах стомаха си приятно пълен с храна и бира, но не чак толкова пълен, че да няма място за още няколко половинки. Току-що бях разправил на Реджи един мръсен виц от тия, които се разправят само на ергенски вечери.
— По-мръсен от този не съм чувал през живота си — каза той с възхищение. — Откъде ги изравяш бе, Джо? Впрочем, това ми припомни нещо. Онзи ден срещнах Сюзън.
— Сюзън Браун ли? — Нарочно го казах с безразличен глас.
— Доста приятно си поговорихме. Почерпих я едно кафе в „Рили“. След като ти не щеш да се погрижиш за момичето, все някой друг трябва да го стори. Повечето време говорихме за тебе.
— Чудесно, не бихте могли да намерите по-добра тема!
— Аз съвсем не мисля така, драги. През цялото време се опитвах дискретно да изтъкна моите особени заслуги, но трябваше да се занимаваме с Джо Лемптън. Колко е красив Джо, колко е умен Джо, не е ли Джо прекрасен във „Фермата“? Доповръща ми се!
— Майтапиш се.
— Бих искал да е майтап. Не си я виждал от известно време, нали?
Пресуших чашата си.
— Още една? — Опитах се да не покажа на лицето си тържествуваща усмивка.
— Нямам твоя страхотен капацитет — отвърна той. — Само половинка, ако обичате.
Повиках келнера. В този миг влезе, блестящ и елегантен, Хойлейк. Видя празното място при нас и се приближи.
— Не ви ли преча, момчета?
— Съвсем не — отвърнах аз. — Ще пиете ли нещо, мистър Хойлейк?
— Остави аз да почерпя, Джо. И ти ще вземеш нещо, нали, Реджи. Дойдох само за пет минутки. Трябва да се поощрява дейността на общинската организация, но въпреки това предпочитам смесените забави. Рядко са ме привличали чисто мъжките обществени дейности. Надявам се, че не сте говорили по работа. Не обичам да говоря за работата.
В залата беше настъпило леко затихване на разговорите; но не трая дълго. Хойлейк не беше от тези шефове, които парализират разговорите; но аз не се подвеждах от неговото благоразположение. Много мило беше от негова страна да ни вика Джо и Реджи, помислих си, но нямаше да му стане никак приятно, ако ние се обърнехме към него с „Фред“.
— Говорехме за една млада дама — каза Реджи.
— Много добре — рече Хойлейк. Погледна над очилата си с престорена строгост. — Надявам се, че не се отнасяте лекомислено към доброто й име?
— Отнасяме се към нея съвсем сериозно — отвърна Реджи. — Ние двамата сме смъртоносни съперници пред нейното благоразположение. Обсъждаме възможностите за дуел в Сноу парк.
— Какъв запълнен живот водят моите колеги! — заключи Хойлейк. Той вдигна чашата си. — Наздраве, момчета.
— И в двата случая ще загубя — продължи Реджи. — Ако спечеля дуела, тя няма да ме иска, понеже съм наранил нейния скъп Джо. А на нейно място аз не бих го погледнал. Какво ще кажете за такъв младеж, който месеци наред излиза с едно момиче, а след това го изоставя напълно, а, мистър Хойлейк?
Открих, че се изчервявам.
— Не вярвайте нито дума! Тя пет пари не дава за мене.
— Пет пари не давала, виж ти! — изсмя се Реджи. На лицето му беше изписано хитро изражение. — Тя веднага засиява, щом чуе името му. А той хич не иска и да знае. При това тя е най-красивото момиче в Уорли.
— Всички момичета си падат по Джо — каза Хойлейк. — Когато той събира таксите в Гилдън, жените идват на тълпи. Плащат по два пъти само за да останат пет минути повече в негово присъствие. — Той въздъхна. — Всеки случай, ако бях млад, не бих му се дал толкова лесно.
Мислех си за думите на Реджи с нарастващо тържество. Не си позволих да ги приема напълно; съществуваше възможността тя да реагира само от наранена гордост. Ако я поканех да излезем отново, това щеше да задоволи гордостта й; и ако употребеше някой прозрачен претекст, за да ми откаже — щеше да бъде напълно отмъстена. Но веднага щом тези мисли ми минаха през главата, разбрах, че са глупави; Сюзън не беше отмъстителен тип.
— Най-красивото момиче в Уорли — каза Хойлейк замислено. — Коя ли може да е? Предполагам, че е неомъжена. Джо вероятно се среща с нея при „Драматиците“. Я да видим — не почва ли името й със „С“? А презимето с „Б“? Тъмна коса и има някаква връзка с председателя на финансовия комитет?
— Първокласен детектив сте — отговори Реджи.
— Аз съм стара клюкарка — добави Хойлейк. — В Уорли всички сме такива. Разбира се, може да се каже още нещо — той се захили, сякаш подценяваше собствената си важност — само недейте казва, че от мене сте го чули, ще се изтълкува като подклаждане на скандали. Да клюкарствуваш винаги означава да проявяваш интерес към човешките същества, а това е наистина прекрасно. Радвам се, че Джо започва да участвува в общия живот на Уорли и не живее извън града. Ужасно мразя приходящите — хората трябва да живеят и работят на едно място. Но ето че съм на границата на деловите разговори… Там виждам началника ти, Реджи. Трябва да му кажа нещо. Довиждане. — Той отиде при началника на библиотеката; забелязах, че си взе чашата, от която едва беше отпил. Получаваше два пъти по-висока заплата от началника на библиотеката и не искаше да го кара да плаща за скъпи напитки.