— Ту, ту, ту! — възкликнах аз. — Отношенията ми с мисис Айсджил са чисти като току-що паднал сняг.
— Интересен сняг — подхвърли Реджи.
Началникът на библиотеката се изхили.
— Не би трябвало да пускате клеветнически намеци. Въпреки че, да ви призная, самият аз не бих имал нищо против едно чисто приятелство с горепосочената дама. — Избърса потта от челото си и отпи голяма глътка от чашата бира. Като повечето неопитни пиячи той се чувствуваше задължен да кара наравно с другите от компанията; после с героично усилие изпи остатъка от халбата и се оригна мъчително. — Извинете ме, джентълмени, но както казват французите, трябва да сменя водата на златната рибка. — Той излезе набързо, а лицето му беше побледняло.
Когато излезе, ние избухнахме в смях.
— От силните напитки глава боли — каза Реджи. — Бедният дявол май не е свикнал със силни напитки, нали?
— Виновни са помислите му за Алис — обясни Теди. — Нечисти помисли са се развилнели в главата му.
— Кажи сега истината, Джо! — запита Реджи. — Нямаш ли вземане-даване с нея?
— Не трябва да ми задаваш такива въпроси. Ако кажа да, значи съм долен тип, ако кажа не — ще изляза лъжец. — Засмях се издевателски. — Не ти ли се ще да я опиташ, а, Реджи?
— Господи, как да не ми се ще! Страшна е. Малко е старичка, но има свой стил, истински стил.
— А какво става с Джюн? — осведоми се Теди. — Кажи една мила дума за Джюн! — Тя има заслугата да е девствена.
— Тя е още дете — отвърна Реджи. — Ако я натисна, веднага ще ми стане горещо от скандала в неделните вестници. Не може да се прави сравнение между двете.
Вътре в себе си ликувах. Аз бях постигнал желанията, които измъчваха другите, и след шест дни щях отново да ги постигна. Трябваше само да поискам, за да получа това, което те нямаше да имат за хиляда години; можех да имам и Сюзън; а ако исках, нямаше причини да не взема и Джюн.
След това си спомних отново за Спероу хил и ливадите на Уорли. Знаех, че навън духа студен вятър и има тънка снежна покривка. Там сега е спокойно, неопетнено и чисто. Бирата застана като камък в стомаха ми; задуших се от собствения си егоизъм като от злокачествен катар; в сърцето ми нямаше нищо, което да отговаря на хубавите ливади, чувството за безкрайно пространство над тях, милионите звезди отгоре. Отърсих се от това потискащо състояние.
— Хайде да попеем — казах. — Нещо прилично, но не съвсем. Теди, музика, моля! „Мъгливата роса“…
Теди изсвири първите звуци на малкото пиано в ъгъла и аз започнах да пея. Скоро след мене всички пееха. „Обичах я през зимата, а също и през лятото, и нищо друго не й правех, само я предпазвах от мъгливата роса…“
С ъгълчето на очите си видях как Хойлейк си тананика мелодията, а по лицето му беше изписан израз на благосклонно одобрение.
13
— Много си мил — каза Алис.
— Възхищавах се от тялото ти — отвърнах аз. — Господи, страшно красива си! Бих искал да имам снимка от тебе, както си сега. Ще си я държа заключена и ще си я гледам, когато се чувствувам потиснат…
Сега си спомням точно как се случи. А нямаше нужда изобщо да се случва; с тези лениво изговорени слова започна една петъчна вечер в апартамента на Елспет. Ако бях казал някои други думи от безбройните словосъчетания, с които разполагах, целият мой и неин живот щяха да се развият различно. Но думите, които тя после изговори също така лениво, станаха причина за последвалата лавина.
— Има една картина, на която съм гола — изсмя се тя. Каза името на едно градче край Лондон. — Доколкото зная, все още е в общинската галерия. На времето бях модел на художници.
Сякаш меката ръка, която леко ме милваше, беше станала твърда и голяма, сякаш ми нанесе удар. Почувствувах се отвратен, измамен и измърсен. Отдръпнах се от нея.
— Никога не си ми казвала. Защо не ми каза?
— Почти съм го забравила. Пък и не е важно. Бях страшно закъсала за пари, срещнах този художник на един прием и той имаше нужда от модел. Била съм модел и на един фотограф. Това е всичко. Втори път не съм го правила.
— Значи, не си го правила, а? — попитах прегракнало аз. — Сигурна ли си, че не си го правила?
— Никога не лъжа — тихо отвърна тя. — Знаеш много добре. — Очите й гледаха студено. После се усмихна и протегна ръка. — Мили, колко шум за нищо! Никога нямаше да ти кажа, ако знаех, че ще го приемеш така сериозно. Не съм спала с нито един от двамата, ако за това си мислиш, така че можеш да се успокоиш!
— О, господи — казах с нещастен глас, — защо си го направила? Не си била принудена да го правиш, има милиони жени, които са толкова бедни, колкото си била и ти, но биха предпочели да умрат, отколкото да се показват голи за няколко нещастни шилинга. Дявол да те вземе, ще ми се да те посиня от бой!