Бяха се събрали двадесетина души, повечето от които не познавах. Момичетата бяха облечени така, че да покоряват; спомням си, че Сали беше в синя рокля, която показваше голяма част от привлекателния й бюст и дори Ан Балби изглеждаше съблазнителна в бял и розов тюл. Стаята, където влязохме, бе най-голямата стая в частен дом, която бях виждал, и там за първи път срещах паркетен под, извън библиотеките и музеите. Мебелите бяха от този вид, който стана моден след десет години, а всяка стена беше боядисана в различен оттенък зелено.
Но щом зърнах Сюзън, престанах да забелязвам околната обстановка. Тя носеше черна тафтена пола и бяла блуза с английска бродерия; пред нея всички момичета изглеждаха смачкани и евтини. Ако някому трябваше оправдание на капиталистическата система, тя беше точно това — съвършено човешко същество, един феникс сред кокошки.
— Здравей — казах аз. — Толкова красива изглеждаш, че да те изяде човек. — Очите ми бяха вперени в нейните; пръв отстраних погледа си. — Не знаех, че и ти ще бъдеш тука.
Тя наду устни.
— Да не искаш да кажеш, че нямаше да дойдеш, ако знаеше?
— Точно обратното. Без теб нямах никаква надежда да се забавлявам. Самата ти си цяло празненство!
— Присмиваш ми се — рече тя тихо.
— Напълно сериозно говоря. Макар че нямам право.
За миг тя не проговори, а само се взираше напрегнато в мене. Едва сега забелязах, че очите й са напръскани със златни капчици, че блестят, играят и са много живи. Докато се вглеждах в тях и вдъхвах парфюма й, почувствувах, че ми се завива свят.
— Не виждам защо да нямаш право да си сериозен — каза тя. — Не е… не е честно, ако се шегуваш.
Никога не съм я обичал повече, отколкото я обичах тогава. Забравих и „Ягуара“, и „Бентлито“ и „Ви-8“. Тя обичаше и искаше да бъде обичана, чувствата й просто прозираха; не можех да откажа на сърцето си подходящ отговор на чувствата й, както не можех да откажа парче хляб на едно дете. Някъде в подсъзнанието ми сметачната машина отчете успеха и взе да съчинява победоносно писмо до Чарлз; но тази половина от мене, която имаше значение, моята инстинктивна, честна половина пристъпи насреща й с разтворени ръце.
В този миг при мене дойде обсипаната с бижута майка на Сали. От нея бликаше благоразположение като от фонтан.
— Моята немирна дъщеря забравя задълженията си — каза тя. — Трябва да ви представя на всички, Джо.
С крайчеца на окото си видях Реджи да отвежда Сюзън и следващите десет минути бяха някаква неясна смесица от нови лица и недочути имена. Имаше един младеж със строшен нос, който се учеше за лекар, няколко млади офицери, няколко възрастни младежи, които, струва ми се, бяха чиновници в „Карстърс и Ко“, и както ми се стори, около стотина момичета в официални рокли.
Вече е трудно човек да си спомни дните на купонната система, но и сега съм сигурен в едно — човек тогава биваше винаги гладен. Не гладен така, както съм бил в пленническия лагер, а гладен за изобилие, гладен за повече от необходимото, за каймак и ананаси, за печено свинско и шоколад. Карстърсови бяха бизнесмени, разбира се; но бюфетът, който бе нареден в столовата, би се сметнал за разкошен дори и днес. Имаше омари, пирожки с гъби, кифлички с аншоа, сандвичи с пилешко месо, с шунка, с пуйка, пушен хайвер на ръжен хляб, истинска фруктова салата, подправена с шери бренди, сладкиши, ябълков пай, миризливо датско сирене, чеширско сирене и горгонзола, десетина различни вида торти, отрупани с крем, шоколад, плодове и марципан. Сюзън ме гледаше как ям с израз на майчинско задоволство.
— Къде побираш толкова неща?
— Не изпитвам никакви затруднения — отвърнал аз с пълна уста. — Здрав стомах и чисто сърце.
— Нашият Джо има огромен апетит за всичко — каза Ан Балби. — Да беше само малко по-дебел, щеше съвсем да прилича на Хенрих Осми.
— Ужасна си — намеси се Сюзън. — Аз обичам да гледам, когато мъжете ядат.
— Хенрих не е бил прочут само с апетита си — прибави Ан.
Изсмях се в лицето й.
— Още не съм отрязал главата на никого. И не съм се развеждал. — Усмихнах се на Сюзън. — Сърцето ми е вярно. Само едно момиче съществува за мене.
— Кое по-точно? — попита Ан. — Започва да става много объркано.