— Заклевам се! — погледнах я право в очите. — Обичам те, Алис. Ще те обичам до смъртта си. Ти сега си моя жена. Никога няма да съществува друга. Ще бъда с теб през цялото пътуване.
— Нищо повече няма да ти кажа, Джо. — Тя започна да оправя бързо и опитно грима на лицето си. — Направи нещо за мен; преди да дойде влака, ще го направиш ли, мили? Вземи ми цигари и кибрит. И си тръгни, щом се кача на влака. Тръгни си и не се обръщай назад. И мисли за мен през цялото време. Не спирай да мислиш за мен.
След като я изпратих на перона в малката чудновата гара — прекалено чиста, зелена и бяла, почти недействителна — аз влязох в един хотел да пийна нещо, понеже трябваше да убия цял час, докато пристигнат Чарлз и Рой. Под горещото слънце целият град сякаш се беше отдал на удоволствия. Това не бяха удоволствията на Блекпул, Маргейт или на Скабъро — щастие след работния ден. Не, тук ярко изпъкваше друг начин на живот, който шумеше от удобство като нова банкнота от пет лири — моите съседи в застлания с килим бар на хотела изпитваха удоволствие, защото в този миг не трябваше да се безпокоят за изложения, договори и доклади, а не защото пиеха малки уискита преди обед. Луксозният бар, заледените коктейли, лекият камгарен костюм, копринената връзка и панамената шапка бяха част от моята отпуска, както беше част от нея и таксито до Къмли; но тези неща не бяха лукс, а само необходимост за по-висшите категории. Изпих чашата си и направих знак на облечения в бяло сако келнер; той дойде веднага, от което разбрах, че ме е приел като желан клиент. Ако искате да разберете към коя категория ви причисляват хората, вървете в някои бар, когато е претъпкан, и вижте с каква бързина ще ви сервират.
След като обядвах, посрещнах Чарлз и Рой. Чарлз беше облечен в кремави платнени панталони, обувки в бяло и кафяво, яркочервена риза и бяла шапка със зелена козирка. Под шапката лицето му беше тухлено червено. Рой, висок, приведен младеж, който работеше като библиотекар в едно от близките до Чарлз предградия, носеше обувки от синя шведска кожа, сини платнени панталони, оранжева отворена риза и бели очила за слънце. Двамата пушеха пури.
— Мили боже! — възкликнах аз. — Приличате ми на полудели филмови дейци.
— Точно това е идеята — отвърна Чарлз. — Около една дузина бивши девственици в този миг очакват да подпишат договори.
— Съвсем лесна работа — потвърди Рой. — Казваш само: „Бъди мила с мен, малката, и аз ще бъда мил с теб.“ — Той ме огледа и поклати глава. Имаше лице на комик от Ланкашър, дълго и неподвижно, с дълбоки бръчки, които му придаваха израз на насмешливо добродушие.
— Виждаш ми се уморен, Джоузеф. Сигурно си се претрепал, за да подготвиш вилата за нас.
— Не от работа се е претрепал — каза Чарлз. — Виж му огладения костюм, чисто бялата риза и, дявол да го, вземе, панамата! Виж му торбичките под очите, израза на задоволена похот — през тези четири дни той дори не се е сетил за нас, Рой. Знаеш ли защо ръбовете на панталоните му са остри като ножове? Защото, откакто е дошъл в Дорсет, днес за пръв път ги обува.
— Дори още не си се възхитил от нашата катафалка — подхвърли Рой.
Колата беше „Хъдзън Тераплейн“, модел отпреди войната, и имаше просташки, гангстерски вид.
— Наехме я по намалени цени от чичото на Рой — обясни Чарлз. — Ти го познаваш, веселяка, с когото се запозна в Смоук на Коледа.
— Не е чак такъв веселяк — прибави Рой. — С тази кола са се пребили трима души. Чичо мислеше, че е голям дявол, когато я купи евтино и я позакърпи, но сега не може да я продаде. Стар циция, петната от кръв още седят по предната седалка.
Чарлз ме тупна по рамото и ми тикна една пура в устата.
— Ето ти образец на съвършен английски джентълмен. Добре нахранен, леко пийнал и в последния стадий на сексуално изнемощяване. — Той погледна часовника си. — Ще пийнем ли набързо по нещо, преди да затворят, или ще се дотътрим спокойно до вилата?
— Вилата — отвърнах аз. — Седнах до него на предната седалка, а Рой се изтегна отзад.
— Сгодих се, знаеш ли? — Чарлз се почеса по носа — жест, характерен за него, когато се чувствуваше неудобно.
— Да не би за Джулия?
— Точно така. Добро момиче е. Трябва да те запозная с нея.
— Ако ме запознаеш, тя ще бъде недоволна от теб. Радвам се, че си решил да се задомиш. Доста стар си вече, за да спиш, с когото завърнеш. Пък и не си запазил красотата си като мен. Първа категория ли е?