— Всички категории в едно. Нито една скучна минутка.
Почувствувах, че нещо се променя, естествено и неизбежно като годишните времена. По това течение и аз трябваше да плувам, но не го правех.
— Аз също вървя към брака — каза Рой.
— Честито, честито! — Осени ме внезапна мисъл. — Да не би да сте ги поканили във вилата?
— Успокой се момче. Моята е в Ирландия, а на Рой — в Шотландия.
— Тъщите ни нямат доверие — сподели Рой.
— Нищо чудно — прибави, Чарлз, като мина с 80 километра в час през пролуката между една каруца и насрещния мотоциклет. — Люси беше една от начинаещите при Рой. Беше сладко момиче на шестнадесет години, когато дойде…
— Намали — казах аз или и аз ще повредя тапицерията. Господи, какво ли си представлявал върху джип?
— Бях заедно с Ерол Флин в деня на победата. Карах по път, павиран с японски трупове. Маунтбатън, Слим и другите ни следваха на почетно разстояние. Красиви бирманки ни обсипваха с цветя и целувки, а братята Уорнър се носеха над нас и пееха „Осанна“…
Мотоциклетът се размина с нас, мина на сантиметър от предницата ни. Чарлз му се закани с юмрук.
— Ах, ти глупаво копеле! — изрева той.
— Ще те сменя — настоях аз. — Когато си на кормилото, забравяш, че не си вече в екзотичния изток, където можеш да мачкаш цели стотици и да ти се размине само с предупреждение.
— Хубаво предупреждение! — каза Чарлз. Спря колата и се премести, да остави място за мене. — Блъсването на един кули ми струва сто чипа на времето.
— Империалистически изверг! — подметна Рой. — Хора като тебе погубиха Империята.
Аз подкарах колата с тласък, но скоро й свикнах. Кормилото беше малко и се управляваше доста трудно, но двигателят бе много мощен и открих, че ми е приятно да карам. Чарлз и Рой започнаха да пеят „В подвижните части“, а аз извадих пурата от устата си и се присъединих към припева.
Погледнах пурата и си спомних, че се бях отказал от пушенето. Чувството за вина пак започна да ме яде извътре; но когато свършихме песента, отново сложих пурата в устата си. Беше прекалено добра, за да я похабя.
Чарлз ме тупна по рамото.
— Неговите чувствителни черти са се сгърчили в болезнена гримаса. В зачервените сини очи трепти сълза. Да не би нашата малка песничка да е събудила спомени за времето, когато беше невъздържан потребител на брилянтин и не носеше балтон дори в най-студените дни?
— Така се държа по целия път от Лондон — осведоми ме Рой. — Подготвя се за началник; в близки дни ще накара някое бедно същество да се гърчи сред потока на неговия сарказъм.
— Може и ти да си — каза Чарлз. — След обичайните забележки по повод на това, че старшите членове в моята служба трябва да дават личен пример и така нататък, искам да ви обърна внимание на някои конкретни случаи. „Мейдстоун — ще кажа аз, като се оригна след обеда в ресторанта на «Савоя» — Мейдстоун, просто не мога да повярвам, че е възможно човек, който заема такъв висок пост, да не знае за съществуването на забранената от закона възраст. Безполезно е да ми твърдите, че трудностите, свързани с малолетните, непрекъснато се увеличават…“
Намалих, когато минахме покрай селската градина.
— Ето ти една привлекателна малолетна! — подхвърлих аз. Беше чернокосото момиче, което ме попита за часа през първия ни ден в Къмли.
— Охо! — възкликна Рой. — Завържете ме за мачтата, казал Одисей. Май си струва десет години строг тъмничен затвор, а?
Момичето седеше на тревата край пътя и четеше списание. Носеше панталони и прилепнала червена блуза от трико. Докато минавахме покрай нея, вдигна поглед.
— Усмихва ти се — забеляза Рой. — Чарлз и аз ще свидетелствуваме пред съда в твоя полза. Ще казваш, че изведнъж ти е причерняло пред очите.
— Ужасно несправедливо е — рече тъжно Чарлз, — някакъв идиотски закон да твърди, че такова дете е недосегаемо точно в тази възраст, когато си струва да ти падне в ръчичките. Момичето сега е достигнало върха на развитието си. Оттук нататък то бързо ще запада.
Спомних си лицето на Алис, нашарено от сълзите, отпуснатите, уморени рамене, когато се обърна с гръб на гарата; ядосах се на момичето, защото беше младо и непречупено, и на себе си, защото се заглеждах в него.
— Остаряваш — заядох се. — Следващият етап е с малките момиченца по кината.
— Без съмнение — отвърна Чарлз. — Когато бях на нейната възраст, не поглеждах жена под тридесет години. А сега не поглеждам жена над — той ме изгледа изпитателно — двадесет. Двадесет и една в краен случай.