— Много се тревожи — прибавих аз. — По-добре, отколкото изобщо да не се тревожи — рече Чарлз и хлъцна. — Това, което е развълнувало нашия приятел, е маловажно, а постъпката му е детска и безполезна, дори и да беше ударил, когото е трябвало. Но друго е от значение — той е почувствувал, че има нещо нередно в живота, и е взел мерки.
Колата отново се хлъзна, докато завивах по алеята за вилата, и аз бях твърде зает да я изправям, за да му отговоря. Стигнахме. Рой беше заспал; разкопчахме яката му и го сложихме да легне на канапето. Чарлз започна наново атаката.
— Искаш ли нещо за вечеря? — попита той. — Ще си легна. Подът се люлее под краката ми.
— По-добре е да хапнеш нещичко. Тогава няма да получиш алкохолно отравяне.
Той отиде в кухнята, два пъти се препъна и се върна изненадващо бързо с пълен чайник чай и поднос със сандвичи от мляно говеждо месо. Придърпа един стол срещу мене и го възседна. — Няма да се жениш за Алис — започна той и отхапа огромен залък от сандвича си. — Макар да съм й благодарен, загдето е оставила толкова хубави неща за ядене.
— Кой ти каза, че няма да се оженя за нея? — Аз ти казвам. — Той свали очилата си. Без тях очите му изглеждаха по-бледи, по-големи и по-студени; кръглото му червено лице не беше вече лице на веселяк.
— Разбери добре това — рекох аз. — Обичам Алис. Тя ме обича. С нея съм щастлив. И то не само в леглото.
— Обич! Много особени думи употребяваш! Какво би казала леля ти Емили, ако отидеше при нея и кажеше, че обичаш женена жена, десет години постара от теб? — Той отпи глътка чай.
— Сигурно ще повърне. Ти не можеш да го разбереш. Нейният мъж не влиза в сметката. Нито той я обича, нито тя него.
— Не се обичат — каза Чарлз. — Разбира се, че не се обичат. Но той я издържа. Ти ми каза, че Алис нямала собствени пари. Всички тези консерви в килера, тази бутилка уиски, тази сребърна табакера, която ти е подарила — всичко това идва от него.
— Господи — възкликнах аз отвратен, — не ми чети морал. Той може да си го позволи.
— Не е това важното, глупако. Щом го е направила с него, ще направи същото и с теб.
Аз се изправих веднага.
— Ще те ударя! — Почувствувах, че ми се повръща и съм настроен убийствено; кръвта биеше в ушите ми, а в устата си усещах сладникав вкус.
Чарлз се усмихна.
— Недей, Джо. Повярвай ми, няма да ти помогне. Освен това, знаеш много добре, че е вярно.
Не му отговорих, а взех да се разхождам из стаята, сякаш правех опис за съдия-изпълнителя — обикновени дървени столове, тапицирано канапе, чамова маса, радио с отделен високоговорител, шкаф грамофон, библиотека със стъкла.
— Чия е тази къща? — попитах аз.
— На един артист. Приятел на Рой. Веднъж в живота си и той се е хванал на работа и намислил, че може да даде под наем вилата. Защо питаш?
— Чудех се. Има някаква странна атмосфера. Студено е.
— Разправят, че имало призраци. Това е областта на черната магия. Въпреки че ти сигурно не си забелязал нищо. Твърде много си бил очарован.
Налях си чаша чай и я поднесох с две ръце към устата си. Рой започна да хърка и шумовете, които издаваше, съперничеха с непрестанното свистене на петромакса.
— Мъж на двадесет и шест години може да се ожени за момиче на шестнадесет — обясни ми Чарлз. — Единствената реакция ще бъде известна завист. Погледни всички женитби във висшето общество — младоженците на тридесет или тридесет и пет, а младоженките — деветнадесет и по-млади. Всички позастарели киноартисти също си купуват млади съпруги с влажни очи. Понякога някой мъж взема по-стара жена заради парите й — хората го наричат с мръсни имена, но какво го е грижа, щом е докопал парата? Сред нашата класа ние се женим за жени на наша възраст, което предполагам, че е най-почтено. Но ти искаш да вземеш най-лошото от двата свята. Искаш да се ожениш за стара жена, която няма пари. Достатъчно зле щеше да бъде, ако не беше омъжена; но на всичкото отгоре ще те помъкнат през мръсотията на бракоразводните процеси.
— Той си има любовница — настоях аз. — Те живеят заедно само за да спазват приличие.
— Господи, въоръжи ме с търпение! Той има много повече пари от тебе, приятелче, и е доста по-умен. Него няма да го хванат, каквото и да направи. Между другото, приятно ли беше да се къпете голи?
— Никога не съм ти го казвал.
— Ти почти нищо не си ми казвал. Затова разбрах, че имаш сериозни намерения към нея. Беше ми даден подробен доклад за цялата ти дейност на плажа, до последната подробност. Вчера в селската кръчма. И какъв старик ми го разправи! „Оная, женската, носеше само една червена банска шапка — каза той. — После и нея махна.“ Успял си да го разведриш на стари години; посиня от вълнение, когато си спомни.