— Обмислям как да ви настаня на самостоятелна работа.
Едва не се задавих.
— Сериозно ли говорите?
— Не съм ви довел тука, за да си правя шеги — озъби се той. — Чухте какво казах. Можете да определите цената. — Той се наведе напред и ръцете му стиснаха масата. Ноктите му побеляха от притискането. — Вие сте умен младеж. Не искате да останете цял живот в общината, нали? Сега е времето, когато счетоводителите могат да се подредят добре. Какво ще кажете, ако ви предложа необходимата сума, за да купите съдружие в някоя фирма? Няма да ви измамя в сделката; и дори ще ви препращам работа.
— Тук има някаква клопка — казах аз.
— Има. Ще ви направя богат, много по-богат, отколкото като чиновник в общината! При едно условие. — Млъкна; внезапно доби остарял и болнав вид. — Само едно условие: никога вече да не се виждате със Сюзън, нито да влизате в каквато и да било връзка с нея.
— Предполагам, че ще трябва да напусна и Уорли?
— Да, ще трябва да напуснете и Уорли. — Той изтри челото си с бяла копринена кърпичка. — Няма какво толкова да се замисляте, струва ми се. Ако не приемете, не печелите нищо. Напротив, ще направя всичко възможно да ви причиня неприятности.
Ушите ми забучаха; поисках да се пресегна през масата и да го удрям, докато не ми останат сили, след това да го ритам, да го ритам, да го ритам… Поех дълбоко дъх.
— Не. Решително не. Ако бяхте по-млад, щях да ви пребия, бога ми! — За мой ужас открих, че акцентът ми стана по-разплут. — Пет пари не давам за гадното ви предложение! Ще отида да копая, но няма да се оставя да ме купят… — Гласът ми престана да трепери и си възвърнах самообладанието. — Слушайте. Вие не можете да разберете, но аз обичам Сюзън.
— Не мога да разбера — отвърна той проточено. — Не разбирам от любов.
— Аз не съм влюбен в нея — продължих аз. — Обичам я. Тя е най-свястното момиче, което съм срещал. Пожелах да се оженя за нея първия миг, в който я видях; тогава не знаех коя е и пет пари не давах за това. По дяволите, ще подам молба в съда! Може да дойде при мене, ако я изгоните. Съдиите няма да ни откажат разрешение за брак, а дори и да откажат, ще вдигна страшен скандал…
— Няма да правиш подобно нещо, Джо — заяви той спокойно.
— Защо не?
— Защото ще се ожениш за нея. С мое съгласие. И то доста наскоро.
Зяпнах го с отворена уста.
Той си беше възвърнал цветущия вид и дори се усмихваше. Аз само го зяпах.
— Довърши си супата — каза той. — Мнозина биха били доволни да я имат, а ти я оставяш да изстине.
Започнах да греба с лъжицата послушно като малко дете. Той ме гледаше с наежена доброта.
— Защо тогава ми направихте предишното предложение? — попитах аз.
— Исках да разбера със сигурност дали си подходящ за нея. Пък и това би било добро капиталовложение. Ти си умно момче.
Спомних си нещо, което Реджи беше казал вечерта на приема у Карстърс.
— Вие и по-рано сте правили нещо подобно, нали?
— Тогава тя беше само на шестнадесет години — отвърна той, сякаш се извиняваше. — Младежът беше чиновник във фабриката. Представляваше си, че е писател. И авантюрист при това. Намерих му работа в една рекламна фирма. Нямаше нищо сериозно — детска работа. Той веднага се огъна. Ако му поговориш малко по-грубо на тоя момък, в следния миг е готов да ти ближе обувките. Но това няма значение. Най-напред трябва да определим датата на сватбата.
— От самото начало вие сте били винаги против женитбата ни — казах аз. — А сега бързате да се оженим!… Все още не мога да разбера защо.
— Причината е много проста… Да, радвам се, че се изчерви.
— Но защо не ми е казала?
Браун погледна порцията пилешко, която току-що му бе поднесъл келнерът.
— Пак пилешко — изръмжа той. — Скоро и аз ще се превърна в пиле! Е, Джо, не ти е казала, защото не е искала да се ожениш по задължение. А аз не ти казах, защото не исках да се ожениш за нея по финансови причини. Защо да ти давам възможността да ми опреш пистолет в челото?
Уважението ми към него нарасна. После ме обхвана мисълта, че съм влязъл в живота, в пълния живот, че плувам по главното му течение — всички говорят за радостите на майчинството, но казват много малко за радостите на бащинството, когато човек усеща огромна животинска нежност към жената; Библията много добре го изразява с един пасаж, в който се казва, че чак вътрешностите ти изпитват копнеж по някого.
— Значи, щяхте да я оставите да роди бебето и да не ми кажете нищо?
— По-скоро бих допуснал това, отколкото да я направя нещастна за цял живот.
— Сюзън носи моя син — казах аз и се усмихнах. Бях замаян от щастие. Щастието ми беше сладко като пита с мед, най-после бях мъж. Вместо да ми вземат книгата от ръцете, сега четях следващата страница.