— Няма защо да се хилиш — рече Браун грубо. — Не съм мислил, че ще омъжа дъщеря си по този начин. — Очите му станаха матови и в гласа му прозвуча заплахата на човек, който в следния миг ще удари. — Някои бащи изпращат дъщерите си… в частни клиники. Още не е късно за това.
— Тя няма да се съгласи — ужасих се аз. — Пък и вие няма да го сторите, не бихте могли да убиете собствения си внук. Не мога да повярвам, че може да има такъв безнравствен човек. Ще я отвлека още тази нощ, заклевам се, че ще го сторя.
— Ти не знаеш какво мога да направя — каза той. — Мога пръв да разкажа всичко, което ми изнася на мен, а и с нея се справям по-добре от теб.
— Опитайте се само. Опитайте. В полицията ще отида, но няма да ви позволя!
— Вярвам, че ще го направиш. — Сякаш му беше приятно това. — Наистина вярвам, че ще го направиш. Труден клиент си ти!
— Да бъдеш почтен не значи да бъдеш труден.
— Вярно е. Пък аз нямам намерение да пращам Сюзън, където и да било.
— Тогава защо ме изплашихте?
— Исках да видя що за човек си — изрече той с пълна уста.
— Сигурно пак за това искахте да ме разкарате от Сюзън, нали?
— Никога не съм правил нищо — каза той и си сипа пържени картофи. — Жена ми поговорила с Хойлейк на една религиозна вечеринка и той се заел да те предупреди. Повече от това той не би казал никому. Подходящ тип за общината е този човек.
— А защо вие не ми го казахте?
— Защо да ти казвам? Ако си мъж, знаех, че ще ми теглиш една благословия и ще продължиш. Ако си страхливец, щеше да се подплашиш от няколко неясни заплахи и щеше да спестиш на всички цял куп неприятности. Истината е, момчето ми, че човек в моето положение не може да опознае добре човек в твоето положение. Затова те оставих да се поизпотиш.
— Джек Уелс не би трябвало да се поти така — отвърнах аз мрачно.
Браун цъкна.
— Какво да правя, да си избрал родители с повече пари. Аз не съм сътворил света.
След това дойде време за луксозното удоволствие — подробностите на щастието, възхищението от красивите цветове на чека.
— Има нещо, което не разбирам — подхванах отново. — Мислех, че сте уредили всичко между него и Сюзън. Говори се за някакво сливане.
— Нямаше нищо уредено, а сливането си е съвсем отделно. Не съм монарх и не давам дъщеря си като част от сделката.
— Сега това ще попречи ли на сливането?
— Ти имаш странни схващания за нашата работа, млади момко. Нито за миг не съм мислил сериозно да се обединявам с Уелс. Най-напред твърде дълго съм бил шеф на собствената си фабрика, за да ми бъде приятно да стана съдиректор; а освен това не ми харесва техният начин на работа. Печелят пари безогледно, но в днешно време това може да върши всеки, който знае да брои до десет… Аз обаче не съм те поканил да говорим за семейство Уелс. Искам да напуснеш общината, колкото може по-скоро.
— Но знаете, аз още не съм се квалифицирал като счетоводител. Имам само сертификат за служба и…
Той ме прекъсна с махане на ръка.
— Аз преценявам хората по това, което вършат, а не по тапиите! Сега нямам време за повече подробности, но се нуждая, и то много се нуждая, от човек, който да реорганизира административната ми служба. Прекалено много книжна работа се върши; така тръгна от военните години, когато наемахме всеки срещнат и мислехме, че винаги ще можем да му намерим работа. Аз съм инженер. Не ме интересува административната част. Но знам какво можем да си позволим и какво не можем.
— Значи, аз ще бъда нещо като експерт по ефикасността?
— Не точно. Мразя тези типове; те винаги пораждат вражди, където им стъпи кракът. Не, трябва просто да се извършат някои промени, и то от нов човек. Това е всичко.
— Аз имам жена и деца, за които да се грижа — заявих. — Каква ще ми бъде заплатата?
— Като начало хиляда лири годишно. И няма да получиш нищо, ако не се справиш с работата. Можеш да ползуваш една от служебните коли; имаме складове в Лийдс и Уейкфийлд, които ще трябва да посещаваш доста често.
— Прекалено хубаво е, за да бъде истина — казах аз и се опитах да си придам интелигентен, скромен момчешки израз. — Не мога да ви се отблагодаря.
— Има още един въпрос — продължи той. — И ако не го оправиш, всичко друго ще пропадне. Доста дълго го отлагаш вече. — Той сви лицето си в гримаса. — Много си нахален. Като си помисля за това, иде ми да ти извия врата.
Той замълча отново; след минута не можех повече да издържам.
— Ако ми кажете какво не е наред, ще взема мерки да го оправя — рекох аз. — Но не мога да чета мисли.
— Ще се разделиш с Алис Айсджил. Незабавно. Няма да позволя дъщеря ми да страда. И няма да позволя зет ми да се мъкне по бракоразводни дела. Най-малкото заради една стара курва.