— Аз съм скъсал с нея. Не е нужно да употребявате такава дума.
Той ме изгледа с присвити очи. — Употребявам винаги подходящите думи, Джо. Ти не си първият младеж, с когото е спала. Тя е прочута с това — внезапно си спомних забележката на Ева за младия Удли, дори с точната й интонация — малко са красивите момчета, които не са минали през нея. Тя има някаква приятелка, дърта брантия, която й услужва с апартамента си… Джек Уелс… При едно нападение над Кьолн противовъздушен шрапнел закачи един сержант. Казвам закачи, защото по този начин звучи по-нормално; всъщност беше парче метал, около пет квадратни сантиметра, което изгреба очите и по-голямата част от носа му. А той само изръмжа и каза: „О, не! О, не!“
Същото казах и аз, когато Браун изрече името на Джек Уелс. В желанието си да заздрави своя пробив, той започна да ми дава подробности.
Последва ръкостискане, спомена се за споразумение, прояви се търпимост — „И аз съм бил млад и глупав“ — имаше и похвали — „Точно такъв младеж ни трябва! На Върха винаги има място“ — имаше и строгост — „Виж се с нея още утре и приключи историята, няма да позволя да се отлага повече“ — имаше коняк, бренди и пура и бях закаран в Уорли с „Бентлито“. Аз доста убедително казах „да“ на всичко, ако се съдеше по доволното изражение на Браун; но вътре в себе си, също като сержанта, преди да го упои морфинът, можех само да повтарям непрекъснато нещо подобно на тия две срички — с цялото им ужасно неверие.
29
Беше месец септември, осем часа вечерта, времето — неустановено, небето — нашарено с виолетово, медночервено и кървавочервено. Мястото на действието бе апартаментът на Елспет, а пунктът, от който й казах, че всичко е свършено — кафявото петно на килима във всекидневната, близо до вратата за коридора. Добре познавах това петно; бях разлял малко шери бренди вечерта преди Коледа. След като обясних на Алис, че не я обичам, можех вече да нарисувам цветна картина на петното и на всички околни предмети, съвсем точна, до последната, заврънкулка на глупавото позлатено столче до него.
Не можех да я погледна и не исках да се приближавам. Погледнах я, разбира се; носеше черна копринена рокля, огърлица от перли и сапфирен пръстен на дясната ръка, който не бях виждал дотогава. Беше притиснала ръцете си към тялото, а червилото, което толкова внимателно слагаше, образуваше две ивици по бузите й. Не се беше напарфюмирала с обичайния си лавандулов парфюм, а с нещо друго — в него имаше силна миризма на мускус и нещо животинско, също като току-що изкъпан тигър, ако изобщо някой някога е къпал тигър.
— Значи, приключи с мен, Джо? — Устните й едва помръдваха и дишаше много начесто.
— Обичам Сюзън.
— Твърде разумно от твоя страна.
— Няма защо да злобарствуваш.
— Не злобарствувам. Само съм изненадана. Как бързо се промени! Колко време мина, откакто…?
Тя описа всичко, което бяхме правили в Дорсет, като употребяваше най-простите англосаксонски думи и говореше хладнокръвно, сухо и безстрастно.
— Това не е оставило никаква следа в тебе, нали? Само телата ни са вършили тези неща, твоето младо тяло и моето… моето старо тяло, което отдавна е преминало най-добрата си форма. Защо не го кажеш направо, Джо? Аз съм на тридесет и четири години, а тя е на деветнадесет — ти искаш нещо младо, силно и здраво. Не се сърдя, би трябвало да го очаквам, но защо, за бога, не бъдеш честен?
— Не е точно така — казах аз уморено. — Обичах те, но вече не мога да те обичам. Да не говорим повече.
Не можех да й кажа за Джек Уелс; сега не изглеждаше толкова важно. Мисълта, че тя се е любила с него, с него именно от толкова мъже, тук, на същото легло, на което бях лежал с нея, не ми даваше да заспя през цялата нощ. Но сега, когато бях с нея, то нямаше значение, беше нещо старо, като вчерашния вестник. Това, че му бе позволила да я люби, доказваше само презрението й към него; беше го използувала от нямане какво да прави — както някой мъж изпива набързо чашата уиски, когато е уморен и потиснат, — после го беше забравила. Той представляваше незначителна подробност от минала епоха, милиони отлетели секунди преди Джо, също като моите скучни похождения преди Алис в Дафтън, Линкълншир и Германия.
— Не беше никак разумно да продължаваме — поднових аз. — Рано или късно скандалът щеше да избухне право в лицата ни. Ева е научила за нас, само въпрос на време беше, докато Джордж разбере. Самият той е твърде хитър, за да бъде открит — нямам намерение да се мъкна по мръсни бракоразводни дела и това е окончателното ми решение. А и не ще допусна да ме изхвърлят от Уорли. С какво бихме живели?