— Много предпазлива душица си! — сви устни тя.
— Знам от коя страна хлябът е намазан с масло — отвърнах аз.
Тя се отпусна неловко на най-близкия стол и си засенчи очите, сякаш ги предпазваше от прожектора на следователя.
— Има нещо друго — каза тя. — Защо го криеш? Страх те е да не ме нараниш ли?
— Много ми е неприятно да ти причинявам болка. — Главата ми започна да пулсира; не ме болеше, но отвътре някакъв чук спираше точно преди да ме удари. Исках да избягам от задушната малка стая с нейната миризма на парфюми и болест, исках да бъда в Уорли. Алис не принадлежеше към Уорли. Не можех да имам едновременно и нея, и Уорли; всичко се свеждаше до това. Знаех, че не бих могъл да й го обясня, но трябваше да опитам.
— Сгоден съм за Сюзън — съобщих аз. — Ще работя при баща й. Но не това е причината за нашата раздяла. Невъзможно е да се обичаме в Уорли, а аз не мога да обичам никого извън този град. Не разбираш ли?
— Не — отговори тя. — Бих искала да не ме лъжеш. Всичко е съвсем просто и разбираемо и ти желая щастие. Няма нужда да го украсяваш с такива глупости, мястото не е от значение. — Тя се изправи и дойде при мен. Автоматично обгърнах кръста й с ръце. Вътре в главата ми чукът се счупи при самия удар; почувствувах остра невралгична болка, но тя с нищо не развали щастието и нежността, които изпитах, щом се допрях до нея.
— Има нещо друго — рече тя. — Моля те, Джо, кажи ми го! Само това те моля. — Тя ме погледна умолително като германско дете. Независимо от „Белсен40“ човек даваше на малките мършави хлапета своята дажба шоколад; независимо дали беше истина, или не, аз трябваше да върна на Алис себеуважението й. Сюзън не беше истинската причина, за да прекъсна нашата история; но да й обясня, че я напускам заради Уорли, значеше да нараня непоносимо гордостта й. Затова, докато тялото й се докосваше до моето, аз й казах една лъжа — нямаше да бъде лъжа, ако бяхме разговаряли предния ден.
— Чух, че Джек Уелс ти бил любовник на времето. — Тя се вдърви в ръцете ми. — Не можах да го понеса. Не той. Всеки друг, но не той. Вярно ли е?
Струва ми се, че ако беше отрекла, щях да се върна при нея. То беше също като банкнотата от една лира, която бях хвърлил на земята, когато се скарахме през зимата; честта, както и свободата са лукс, достъпен само за хората с независими доходи, но има една граница на безчестието, нещо като водната линия на параходите, която отделя мъжеството от свинщината.
— Ти мразиш Джек — каза тя. — Жалко! Не трябва, защото той не те мрази.
— Той не знае дори за съществованието ми.
— Наистина не знаеше, когато се срещнахме за първи път. Тогава ти още не беше дошъл в Уорли. Но той те харесва.
— Била ли си скоро с него?
Тя се освободи от прегръдката ми и отиде до бюфета.
— Май че и двамата имаме нужда от малко джин. — Гласът й беше спокоен. — Два пъти съм била с него. Веднъж в колата му, щом желаеш да се самоизмъчваш, и веднъж тука. Първия път ме закара в къщи след бала на „Драматиците“. — Тя ми подаде една чаша. — Има само лимонов сок.
— Нищо не искам. — Изпих го на един дъх и се закашлях. — А втория път?
— След като се бяхме скарали. На следната вечер го срещнах в бара на един хотел.
— Защо не ми каза?
— Не ми се стори важно. Никога не съм те питала за миналото ти, пък и за настоящето. Ние се бяхме споразумели по този въпрос, ако си спомняш.
В стаята настъпи мъчителна тишина, сякаш се беше процедила от коридорите навън. Изведнъж не остана нищо повече за казване. Тя стоеше до бюфета с гръб към мен; слънцето беше залязло и не я виждах добре, но ми се стори, че започна да плаче. — Довиждане, Алис — казах аз. — Благодаря ти за всичко.
Тя не отговори и аз излязох тихо като от болнична стая.
30
На следващия ден си пиех сутрешния чай в общината и се чувствувах много доволен от себе си. Най-напред чаят беше прясно запарен и силен, с три бучки захар и точно толкова мляко, колкото обичах; предполагам, че за това се беше погрижил Рей, който ме гледаше с израз на възхищение и преданост. Мастилниците ми бяха чисти, имаше нова кутийка кламери и снежнобял лист попивателна. Той беше откъснал дори старите страници на календара. Всички счетоводители, дори такива грубияни като мен, имат сходство със старите госпожици; чистото, подредено бюро ми доставя същото задоволство, което изпитвам от чистата риза и бельо.
Атмосферата в общината ми се струваше още по-приятна, защото щях да я напускам. Сега можех да видя апарата на местното управление в истинския му вид, да оценя неговите качества и ползата от него; чувам да се говорят много лоши работи по адрес на общинските бюрократи в днешно време, но ако всяко предприятие се ръководеше така гладко, както се ръководи дори най-неугледният и малък градски район, то американците щяха да идват при нас да се учат на по-висока производителност, а не обратното. Размислях по този въпрос и едновременно изготвях една малка реч за конференцията на общинските служители — и след като делегатите бяха престанали да ми ръкопляскат — само след пълно изтощение — аз извадих добрите новини от вчерашния ден, прибавих към тях раздялата с Алис, прибавих я с необходимото достойнство и с подходящата минимална тъга, разгърнах я бавно и се възхищавах на блестящите цветове и на сложната рисунка.