Току-що бях подредил мебелите в една къща на улица „Сент Клер“ и отивах на градския бал в нова кола марка „Рили“ — Сюзън беше седнала до мене в яркочервена рокля, която щеше да накара всички други мъже да се разболеят от страст и от завист, — когато влезе Теди Соумс.
— Чух, че в сряда си обядвал с Браун — рече той. — Да не би да ни напускаш, за да се преселиш в богатите пасбища на частната инициатива?
— Възможно е.
— Ще кажеш две думи и за мен, нали? Мога да подправям разходните сметки както никой друг.
— Всичко, което зная в техниката на подправянето, дължа на мистър Едуард Соумс, главен счетоводител в общината на Уорли. Ще бъде ли достатъчно?
— Точно така. Е, добре, Лемптън, в такъв случай трябва да си изкараме парите от тебе, преди да ни напуснеш. Я прегледай тези сметки.
Тонът му трябваше да се приеме като шегаджийска строгост, но всъщност излезе злобен. Аз се захилих и дръпнах един кичур коса.
— Дадено, началник. Веднага.
Той ми даде сметководната книга и една цигара.
— Очаквам в замяна да ми поднесеш кутия хавански пури. — Той се намръщи. — Струва ми се, че не се безпокоиш много за Алис Айсджил — каза той. — Или може би не си чул?
— Какво е станало?
— Починала е.
Боже милостиви, помислих аз, самоубила се е и е оставила някакво писмо, с което ме разобличава! Всичко беше свършено. Това ме довършваше по всички възможни линии! Очите на Теди бяха бледосини, сякаш цветът им е бил изсмукан; в този миг те ме оглеждаха изпитателно.
— Беше твоя приятелка, нали?
— Много добра — отвърнах аз. — И как е починала?
— Блъснала е колата си в една стена до ливадите. Пила цяла нощ в „Кларендън“ и „Сент Клер“. В „Сент Клер“ съдържателят отказал да й сервира повече.
— Но я оставил да си отиде с кола в къщи, нали? — казах аз. — И прибрал парите й срещу алкохола, за да може да се убие! — Това не беше справедливо към бедния стар Берт; но трябваше да кажа нещо.
— Сигурно е карала страхотно бързо — добави Теди. — Разправят, че колата била сплескана, ей така — той сви ръцете си — и целият път бил в кръв. Намерили я едва тази сутрин.
— Къде точно?
— Корби лейн. Знаеш го, на север, над Спероу хил. Това място е забравено и от бога. Не мога да си представя какво е правила там по такова време.
— И аз не мога да си представя — добавих аз; но много добре си представях. Представях си всичко, което се е случило с Алис, след като я бях оставил. Останала е в апартамента, докато изпие още два двойни джина. После всичко в стаята — малкият позлатен часовник, дрезденската овчарка, италианското козарче, снимките на умрели имена от миналото, воланите и позлатата, ярките кретонови завеси, чашата, от която бях пил — са се събрали и са я нападнали, незначителни поотделно, но смъртоносни в съвкупността си като онези малки южноамерикански рибки, които за пет минути изгризват плувците до костите. Тя е избягала от апартамента във „Фиата“; но когато, е стигнала Уорли; (тя дори не е разбрала как е стигнала там, в главата й е било празно, докато се е усетила, че чака пред светофара на „Пазарната улица“ и повтаря името ми под носа си), тук вече не е знаела какво да прави. Завила е по улица „Сент Клер“ с намерение да се прибере в къщи. „В къщи“ е означавало нещо съвсем отвлечено — татко, мама, сигурност, прегръдки, горещо мляко, пламтящ огън в камината, всички неприятности и мъки, забравени до сутринта… Но когато е минала покрай „Игъл роуд“ (Джо живее там), тя се е ориентирала. „В къщи“ вече е означавало домът със съпруга, когото не е обичала; електрическият радиатор и студената толерантност на Джордж, да, твърде стара е била вече за топлото мляко, нямало е прегръдки дори и да е поискала нещо подобно от него, на другия ден всичко е щяло да бъде още по-непоносимо. Обърнала е колата към „Калдър кресънт“ или „Уиндхем теръс“ и е отишла в „Кларендън“. Вероятно е предпочела малката стаичка, където е имало по-малка възможност да срещне някой познат — „Драматиците“ винаги ходеха в голямата зала. Ако беше почувствувала нужда от компания, ако е могла да убеди себе си, че пет пари не дава за раздялата, тя би излязла от малката стаичка и би се върнала към главното течение, би се върнала не към щастието, а към някаква забрава на чувствата. Но когато към девет и петнадесет е чула гласовете им в залата, тя е открила, че не желае да вижда никакъв неин, нито мой познат. Измъкнала се е през задната врата. Към двойните джинове, които е изпила в апартамента, са се добавили още три-четири. Тя все още не е искала да се прибере в къщи. Оставало е само „Сент Клер“. Джиновете са запретнали ръкави и са започнали да я обработват. — Ти трябва да го изхвърлиш от системата си, казали са й те. Да го изхвърлиш, да го забравиш, да го зачеркнеш. Често сте били двамата в „Сент Клер“, нали? Добре тогава, върви право там и седни сама, където си седяла с него. Плюй му в очите…