Появи се Бум-бум. Слезе бавно по стъпалата на отдела за борба с порока. Вратата зад него се отвори. Една висока полицайка обличаше тъмносиньото си униформено сако.
Бум-бум пресече улицата и се насочи към превозното средство.
Високата полицайка подръпна кепето си и го последва.
Бум-бум постоя до отворената врата, като си разглеждаше ноктите на ръцете.
Полицайката пресече улицата и се насочи към него.
Беше атлетична брюнетка, с доста красиви черти, които издаваха упоритост.
Бум-Бум скочи през вратата и застана зад Крек.
Графинята дебнеше в тъмнината.
Исках да извикам на полицайката:
— Не, не! Не влизай в тая машина! Там те очакват обезчестяване или смърт! — но бях на мили разстояние и трябваше просто да гледам развитието на ужасната трагедия.
Жената влезе през широката странична врата.
Чу се изсъскване.
Газ! Графинята беше използвала газова капсула! О, това наистина си беше, като по учебник на Апарата! „Бибипка“ й, защо не й бях попречил да открадне онзи комплект „Занко“!
Вратата се плъзна и затвори.
В тъмната вътрешност имаше раздвижване. Бум-бум се върна зад волана. Проблесна светлина, когато той отвори и затвори вратата на път за предната част.
Колата потегли.
Щрак й графиня Крек запали лампичката над главата си. Полицайката лежеше там бездиханна.
Графиня Крек бързо свали униформата на жертвата. После я сложи да легне на койката. Завърза ръцете и краката й с корда.
Очаквах спирането на превозното средство и изнасилването.
Графинята започна да съблича и собствените си дрехи.
На какъв ужас щях да стана свидетел? Що за перверзия? Графинята лесбийка ли беше? Никога не бях подозирал такова нещо. В Конфедерацията нямаше лесбийки. Ако се откриеше нещо подобно, въвлечените в него щяха да бъдат екзекутирани. Полицайката лежеше гола. Вероятно можех да подведа графинята под волтарианските закони за това престъпление. Или пък по земните закони, защото тази жена беше член на Нюйоркския отдел за борба с порока и нямаше да забави ответния си удар, когато осъзнаеше, че е била насилена.
Нещо не беше наред.
Графинята не докосваше жената!
Крек просто обличаше нейните дрехи!
Тя даже хвърли едно одеяло върху жената-полицай. Какъв пропуск, помислих си. Ако бях на нейно място, щях да изнасиля жертвата, само за да вървя по учебника. Възможно ли беше да не разбирам напълно мотивите и ценностите на графиня Крек? „Бибипка“ й, не можех да я разбера.
Тя направи нещо на лицето си. Загаси лампата.
Превозното средство спря.
— Пристигнахме — каза Бум-бум.
Какво, за Бога, възнамеряваше да направи графиня Крек? Полицайката щеше да бъде в безсъзнание само за около пет-десет минути. Времето, необходимо да я изнасилят и да направят снимки, беше почти изтекло.
А графиня Крек просто отвори вратата!
О, този дявол от Манко не беше по силите ми!
Глава четвърта
Когато напусна колата, графиня Крек не ми направи услугата да погледне назад.
Вървеше по някакъв разнебитен тротоар, под разнебитени дървета, слабо осветен от разнебитени лампи. Носеше куфарче.
Подмина една пресечка.
Домът с апартамента!
Двама от охраната, облечени в сиво, стояха пред вратата. Държаха едрокалибрени пушки. Бяха нащрек.
Графиня Крек тръгна право към тях. Те я изгледаха подозрително.
Тя размаха за секунда документите си за самоличност.
— Офицер Мод Трик — каза с глас, който въобще не приличаше на нейния. — Общински отдел за борба с порока. Ония три „бибички“ и любовниците им дойдоха ли вече?
— Да — отвърна единият от охраната, доста здрав на вид.
— Имаше проблем в дискотеката. Единият си тръгна, без да си плати „тревата“. Трябва да го разпитам.
— Сигурно е така — каза здравенякът. — Но ще трябва да направя справка за вас. Мястото е под заплаха и имаме заповед да стреляме без предупреждение. Останете на мястото си.
Той влезе вътре.
Внезапно разбрах плана й! Грабнах телефона и набрах. Чу се глас:
— „Дингълинг, Чейс и Амбо“. Ако искате да дадете някого под съд за това, че сте се подхлъзнали пред къщата му или за други опасни за живота действия, оставете подробностите и адреса си, когато чуете сигнала.