Под предлог, че се подпирам, натиснах звънеца.
Усмихнат до уши, Черната челюст мина през портала.
Поведох го през двора към вътрешния двор.
Стъпвайки като котки, Мюзеф и Торгут минаха зад него.
Полъх!
ТРЯС! — и стоманената палка на Торгут се стовари.
Черната челюст се търколи, без да каже гък.
Прошепнах на Мюзеф:
— Под пода на спалнята ми има стара фригийска гробница. Отнесете го в спалните ми помещения, завържете го и го оставете. Аз ще свърша останалото. Отнесоха го вътре, вързаха го и си тръгнаха. Колко непредпазливо бях действал, като излязох невъоръжен!
Сложих една барета и една газова бомба в джобовете си. И тогава се приближих към него.
Прерових джобовете му. Намерих телефона в офиса му.
Отнесох го през килера в тайната си стая.
Отворих вратата към тунела и го повлякох за краката надолу по коридора към хангара.
— Приближи се един офицер от охраната.
— Хвърлете го в някоя затворническа килия — казах. — И не му позволявайте да говори с никого.
Той даде знак на двама пазачи. Те отнесоха Черната челюст. Чух как вратата на килията щракна.
Извървях обратния път през тунела, минах през тайната си стая и, излязох на двора.
Дадох визитката на Мюзеф.
— Обади се на този телефон — наредих му. — Кажи им, че имаш съобщение от мистър Форист Клоужър. То е, че нещата протичат много добре, но може да е необходимо още седмица-две, за да бъдат довършени.
Той докосна раменете и носа си в знак на подчинение. Отдалечи се. Скоро се върна.
— Приеха го — каза той.
Бях спечелил време. Не знаех какво точно ще правя. Разполагах със седмица-две, за да се справя с това. Трябваше да измисля нещо.
Бях по средата на полета надолу към дъното на ада, но всъщност по онова време не знаех това.
Глава седма
Красотата на пролетта беше обхванала градината на вилата: външният вид така лъже. Храстите и лехите бяха целите нацъфтели, въздухът се изпълваше с птичи песни, фонтаните се плискаха като спокойна мелодия.
Дрезгавото ръмжене на един джип прогърмя сред спокойствието. Фахг Бей, командирът на базата, мина с рев през портала. Той изскочи от джипа, а наднормеността му се тресеше от ярост до последния грам. Видя ме.
— Бомбардирани джамии! — изръмжа той. — Някакъв непознат завлечен в килия! КАКВО СЛЕДВА?
Дойде и застана пред мен. Вдигна ръце за молба към небето.
— О, Боже, така добре се справяхме без него!
Беше дразнещо. Не беше казал нито „здрасти“, нито „Добре ли пътува?“.
Аз не му бях точно началник, но бях шеф на отдела му и главен инспектор над Бог за Волтариацската база на Земята тук, в Афийон. Реших да го поставя на мястото му. Използвах името, под което беше известен на полицията на планета Флистен.
— Както беше и с теб, Тимийо Фахг. Забравяш с кого разговаряш! Внимавай!
— Слушай — каза той. — Космическият товароносач „Бликсо“ пристига утре вечер. Има ли някакъв шанс да се върнеш с него вкъщи?
Той отвори нова гледка на ужаса. Да предположим, че се върнех на Волтар и тогава те откриеха, че базата на Земята е била закрита с моя подпис? Фахг Бей очевидно още не знаеше за това, но ако не се справех с тоя въпрос, щеше да научи много скоро. И тогава щеше да разполага с всяко възможно оръжие, от което се нуждаеше, за да сложи внезапен край на кариерата ми. Реших да бъда учтив.
— Съжалявам за целия шум. Всичко беше по линията на задълженията ми.
Той се вторачи в мен.
— Твоята представа за задължения може много бибипски да се смеси с личните ти апетити! Бих дал едногодишната си заплата, за да ти направя нещо, което би сложило край на кариерата ти завинаги, офицер Грис. И следващата щура идея, която ти хрумне и която заплашва тази операция, ще бъде докладвана на Ломбар Хист до най-болезнената подробност! Тук наоколо няма нито един човек, който би те подкрепил. Освен това всичко вече отдавна ми е повече от достатъчно!
Той отпраши към джипа си и потегли.
Само ако знаеше, че вече разполага със съответните основания да ме арестува. Гадната му забележка за това, че нямам приятели, попадна малко надълбоко.
Закрачих печално към вътрешния двор. Започваше да ме обхваща депресия.
Вратата на Утанч се отвори. Чу се топуркане на, крака с чехли. Когато започнах да се разхождам около фонтана, пътят ми беше препречен.