Утанч беше паднала на колене пред мен.
Вдигна красивите си черни очи към мен.
— Господарю, съгреших. Бях до портала, не успях да се стърпя и подслушах какво каза онзи човек. Когато подписах онзи документ с твоето име, и представа си нямах какво върша.
— Ти си фалшифицирала ипотеката? — изръмжах аз.
Тя кимна.
— Когато ме лиши от всичките ми кредитни карти, не знаех кой път да хвана. Имах няколко малки разходи, които не можех да покрия. И когато попитах за съвет хората в клона на „Граб-Манхатън“ в Истанбул, ми казаха да те помоля да подпишеш един документ за ипотека. Твърде много се страхувах от теб, за да те моля да правиш това и така подписах името ти. Не си давах сметка, че това ще ти навлече такива големи неприятности.
Изведнъж осъзнах, че в „Граб-Манхатън“ се бяха възползвали от това срамежливо пустинно момиче от Каракум в Русия.
Тя измъкна един нож някъде отстрани на дрехата си. Посегна нагоре и ми го даде откъм дръжката:
— Убий ме.
Погледнах я стъписан. Самата идея да видя как тия красиви черни очи умират, накара собствената ми кръв да изстине.
— НЕ! — изкрещях и бутнах ножа встрани.
Тя го пусна на настилката на вътрешния двор. Сграби ръката ми в нейните.
— О, господарю, прощаваш ли на робинята си?
Погледнах надолу към нея. Изведнъж цялата любов, която някога бях изпитвал към нея, се надигна отново. Спомних си за танците й, за радостта, която ми беше доставяла.
— Да — отвърнах.
— О, господарю, не заслужавам това. Бях неразумна и действах необмислено. Ценя високо любовта ти. Заклевам се, че ще поправя поведението си и ще се постарая да съм достойна за теб.
Изправих я нежно на краката й.
Чух затръшването на вратата на някаква кола, но в онзи момент на нежност бях съсредоточил цялото си внимание върху красивата Утанч.
Някой беше застанал на вратата на вътрешния двор. Глас:
— Коя е тази?
Обърнах се.
ТИЙНИ!
Видях, че зад нея, в двора, персоналът разтоварва една камионетка, пълна с багаж.
Тийни стоеше на вратата с два куфара в ръце. Преголемите й очи се бяха ококорили от изненада, а преголямата й уста беше зяпнала.
Тя пусна единия куфар.
Посочи към Утанч и повтори въпроса си:
— КОЯ е тази?
Гордо се изпънах:
— Това — казах, — е жената, която обичам. Единствената истинска любов, която някога съм имал. Единствената жена, която някога ще обичам.
Очите на Тийни станаха още по-кръгли. Тя погледна от Утанч към мен.
— Искаш да кажеш… искаш да кажеш, че не ме обичаш дори мъничко?
Погледнах я, тая мършава предателка с глупавата й конска опашка.
С цялото презрение, което успях да събера, се изплюх на земята!
Тийни сякаш се срина. Тя пусна и другия куфар на земята. Посегна напред и се хвана за ръба на фонтана, за да не падне. Отпусна се върху него. Непонятно защо започна да плаче.
Вторачих се в нея. Сълзите й плясваха в басейна на фонтана. Каза с разбит глас:
— Предполагам, че съм грешала.
Изръмжах й:
— Бибипски права си, че направи грешка, малка бибичка такава! Ти ме продаде!
Тя ме погледна сащисано. След това поклати глава:
— О, нещастен, тъп глупак такъв. Ти си този, който обърка цялата работа. Измъкна се точно когато бях уредила всичко.
— Ти ме водеше в ръцете им! — побеснях аз. — Чух те със собствените си уши.
— О, ти тъп бибипецо — каза Тийни. — Проблемът при теб е, че никой не смее да ти каже нищо. Ако някой все пак го направи, винаги ще намериш начин да оплескаш цялата работа! Когато „Граб-Манхатън“ се свързаха с мен на Бермудите, ми казаха, че притежават и компанията за кредитни карти „Скуийза“. И макар че националната банка „Пиастр“ плащаше сметките, „Граб-Манхатън“ можеха да прекратят кредита ни по всяко време, когато бяхме на някое пристанище и да ни оставят на сухо, освен ако не те върнех у дома в Турция. Така че се възползвах от всичкото време, с което разполагахме, и се опитах да продам яхтата. Престолонаследникът на Саудитски Йемен я беше видял в Атлантик сити и когато го намерих по радиостанцията, той се съгласи да я купи. Карахме я при него в Александрия. Цената беше пет пъти по-голяма от тази, която ти си платил за нея. Това щеше да плати всичките ти дългове към Мудур Зенгин. Капитан Битс те мисли за ненормален. Той се опитал да ти каже за сделката, а също и за това, че сме точно до турски води и че бурята ще те отнесе не на гръцкия Хиос, а право към Измир. А ти си го претрепал! Има ужасна рана на главата. Когато разбрал, че на борда няма собственик, който трябва да подпише документите, изпратил по радиото съобщение на Мудур Зенгин. А Зенгин не знаел за ипотеката в „Граб-Манхатън“, помислил, че ще ни хванат като пирати, щом ти не си на борда и ни каза да дойдем в Истанбул. „Граб-Манхатън“ си присвоили правото върху яхтата заради неизплатени дългове, грабнали я и сами я продали на престолонаследника, като прибрали печалбата в собствения си джоб. Тъп глупако! Ти оплеска всичко!