Имаше два големи черни, куфара, които изглеждаха като онези, които бяха стояли в моя килер на кораба. Отворих ги. Дрехите, оръжията и екраните ми! Тя беше опаковала целия багаж и ми беше донесла нещата. Оставих ги на мястото им.
Вдигнах Тийни, отнесох я през тайната си стая, а после надолу през тунела. Пуснах я на земята и направих още четири тура, за да донеса и багажа й и да не оставя никакви веществени доказателства.
Повиках капитана от охраната.
— Сложете това момиче, заедно с багажа й, в една килия. Не й позволявайте никаква комуникация. Тя е пътничка за „Бликсо“.
Повлякоха я нататък, после по коридора и вратата на килията щракна.
Върнах се във вътрешния двор.
Парите продължаваха да лежат върху настилката. Събрах ги и ги сложих в портфейла си.
Понеже не разполагах с кристална сфера или пък, с нещо друго, с което да предскажа ужасното бъдеще пред себе си, помислих със задоволство, че това е краят на Тийни.
Част шестдесета
Глава първа
Крачех напред-назад в двора на вилата в Афийон, Турция, часове наред, като се опитвах да преценя положението си от всички гледни точки.
Всъщност то беше доста отчаяно. След седмица-две банката „Граб-Мапхатън“ щеше да забележи факта, че шефът на Международния отдел за застраховки Форист Клоужър, инак наречен Черната челюст, не се обажда.
Тъй като бях уволнен в качеството си на фамилен шпионин на Роксентър, не можех да очаквам помощ от тяхна страна. Даже искаха да ме обвинят във вземане на подкупи!
Документите за ипотеката, които той беше донесъл със себе си, не бяха оригиналите. Те все още се водеха на отчет в банката. Все още можеха да кажат на турското правителство да ме съди за ипотекиране на земя, която не притежавам.
Роксентър беше намерил възможност да се сдобие с огромно пространство първокласна земя за опиум, която базата обикновено даваше под аренда на турски наематели. Той въобще не се и досещаше, че чрез тази обичайна банкова стратегия е сложил ръце и на Волтарската база.
Ако Фахт Бей откриеше това, можеше да ме хване и изпрати с някой кораб вкъщи, за да ме екзекутират като автор на най-голямото нарушение на Кодекса за всички времена.
Ломбар никога нямаше да ми прости, че съм объркал работата на Роксентър, защото това щеше да спре доставката на наркотици от Ай Джи Барбън Фармацевтикъл, които бяха от жизнена необходим мост за подронването на Волтар.
О, Боже, как щях да се измъкна от всичко това?
Преподавателите ми в училището в Апарата имаха навик да казват:
— Ти се погрижи за подробностите, а големите проблеми сами ще се погрижат за себе си.
Това беше един добър съвет.
Щях да се погрижа за подробностите.
Изведнъж си дадох сметка, че е паднал здрачът. Беше започнал да духа студен вятър.
Мюзеф се приближи:
— Господарю, оня мъж, дето го сложи в стаята за гости, пита дали е безопасно да се разхожда наоколо. Мисля, че започва да подозира, че искаш да го затриеш.
Аха, това беше една подробност, за която трябваше да се погрижа.
Отидох в стаята си и намерих едно малко шишенце. Обадих се по вътрешния телефон в кухнята и ги накарах да ми донесат голяма, кана с шира с две чаши на един поднос. В едната чаша изсипах голяма доза от съдържанието на шишенцето. Беше течен хлорен хидрат, съкрушителните капки, използвани векове наред от барманите. Напълних чашите.
Отидох до вратата на Мадисън, отключих я и влязох с подноса в ръце.
Той стоеше до зарешетения прозорец, който гледаше към частната градинка на стаята.
— О, здрасти, Смит — каза той. — Има ли някаква възможност да изляза от тук и да се разходя наоколо? Чувствам се доста потиснат и малко раздвижване ще ми дойде добре.
— Добре, добре — казах сърдечно. — И аз си мислех същото. Цялото онова пътуване с кола би съсипало всекиго. Знаеш ли какво? Поръчал съм вечеря за двама ни, след което ще те изведа оттук и ще ти покажа гледки, от които ще ти падне шапката. Така че седни за малко, докато я приготвят и пийни един аперитив.
Дадох му чашата с шира. Той седна в един фотьойл и си сръбна.
— Какво е това? Малко горчи.