— Ферментирал гроздов сок — казах аз. — Предшественикът на истинското вино! Даже няма отрови. Така че пий. До дъно. — За да му дам пример, пресуших чашата си.
Той глътна половината от неговата.
— Знаеш ли, Смит, Грис или както ти е там името, аз дълго мислих. Може би не направих всичко, което можех да направя. Наистина хич не ми се ще да разочаровам мистър Бери. Той е чудесен човек и аз му дължа страшно много. Много съм лоялен към работодателите си, знаеш ли. Никога не се отказвам от някоя работа, докато не ме уволнят в действителност. И знаеш ли; той не ме уволни. Не ти е казал, че съм уволнен, нали?
— Трябваше да те измъкна, за да ти спася живота — припомних му строго аз.
— Да, така е — рече Мадисън, като допи останалата част от ширата. — Но въобще не съм сигурен, че направих всичко, което ми беше по силите, за онзи клиент — Уистър. Например имах една голяма идея, която така и не осъществих. Щях да го накарам да обере американската хазна във Вашингтон и така да пусне цялото ФБР да го преследва. Бягство чрез удар след удар. Но нямах необходимото време. После ми хрумна да го накарам да открадне Аляска и да я продаде обратно на Рус…
Главата му клюмна. Чашата се изплъзна от обездвижените му пръсти.
Движех се като котка. Събрах всичките му дрехи и неща в куфара му.
Метнах Мадисън на рамото си и грабнах куфара със свободната си ръка.
Хукнах през тайната си стая, а после и през тунела. Повиках капитана от охраната.
— Още един пътник за кораба — казах.
— Доста работа имате — рече капитанът. Пропуснах комплимента покрай ушите си.
— Сложете го в една килия. Изпратете го заедно с онова момиче на Волтар с „Бликсо“. — Пуснах Мадисън. Хукнах обратно към стаята си.
Намерих лист хартия за съобщения. Написах:
До Ломбар Хист
Президент на Апарата
Изпращам ви един изключително ценен човек като личен подарък. Името му е Дж. Уолтър Мадисън. Ще бъдете напълно изненадан от възможностите му.
Солтан Грис
Шеф на Отдел 451
Написах отгоре СПЕШНО и ВАЖНО и го пуснах със заминаващите съобщения.
И представа, си нямах, че когато запечатах онзи плик, съм запечатал и собствената си участ.
Помислих си неразумно, че виждам за последен път Дж. Уолтър Мадисън.
Глава втора
Подробностите. Добре, грижех се за подробностите. Но до следобеда на другия ден не бях постигнал никакъв напредък по отношение на истинския проблем, който стоеше пред мен.
През изминалата нощ бях накарал Мюзеф и Торгут да повярват, че тримата, които бяха влезли, вече са погребани някъде из местността. Късно през нощта ги бях накарал да докарат стария пикап „Форд“ до вратата на вътрешния двор и бях изнесъл навън, като пъшках и охках от голямото усилие, три големи чувала, които бях напълнил с въздух. Бях ги сложил отзад в багажника и бях отпрашил. След това се бях върнал един час по-късно с чувалите, на които им бях изпуснал въздуха, при което казах на двамата:
— Зарових труповете там, където никой никога няма да ги открие. Така че просто забравете, че някога сте виждали тези хора.
Те се захилиха доволно.
— Ние слушаме и се подчиняваме, господарю. Ти наистина си един умен шеф.
Но като си седях следващия следобед, въобще не се чувствах умен. Как, в името на всички богове, щях някога да се измъкна от цялата бъркотия?
Погледнах часовника си. В Ню Йорк трябва да беше рано сутринта.
Вероятно Хелър и графиня Крек бяха замислили нещо, което можех да използвам, като го проваля.
Извадих екраните, които беше донесла Тийни и бях доста изненадан да открия, че са почистени от старите петна от засъхнала шира и тем подобни.
Батериите бяха наред.
Погледнах екрана на Кроуб. Той поето си седеше в една от килиите за задържане в очакване на транспортирането с „Бликсо“.
Екранът на Хелър беше празен. Все още спеше.
Само този на Крек беше раздвижен и интересен. Тя изливаше в една чаша едновременно Баварско Мока кафе на прах и гореща вода. После взе малко изстуден доматен сок и му сложи по малко сос „Ворсестършър“ и „Табаско“.
Постави всичко на един поднос й влезе в някаква спалня. Остави подноса и отвори капаците на прозорците. Поток утринна светлина нахлу хоризонтално, като за малко да подпали екрана ми.
Графиня Крек се обърна и се приближи до голямо етруско легло с колони.