— Събуди се, мързеливко — рече тя. — Каза ми, че ще си станал и облечен за планина преди зазоряване, а още продължаваш да хъркаш.
— Ох — каза Хелър, като сложи ръка на очите си. — Не можеш ли поне да ме оставиш да се възстановя от махмурлука?
— Партито за дипломирането ти свърши. Всички гости си отидоха по домовете. Ти си работещ човек, помниш ли?
Той взе доматения сок и си сръбна.
— Казах ти да не разрешаваш на Бум-Бум да те придума да опитваш уиски.
— Ами котката го пие — отвърна Хелър.
— Е, мистър Калико е много трудолюбива котка. А като заговорихме за труд, кога ще се захванем на работа, за да се махнем от тази планета и да си отидем у дома?
— Имам право да не си давам много зор. В края на краищата цялата година в колежа ме изтощи!
— О, глупости. Ти не си отишъл нито веднъж на училище. И сега, като имаш тази скъпоценна бакалавърска степен по ядрени науки и инженерство, какво ще правиш с нея? У дома ще й се изсмеят. Никога не съм виждала толкова много грешки на едно място, колкото има в тяхната наука. Всъщност не могат да надвишат скоростта на светлината! Трябва да се качат на истински космически кораб.
— Боже, тази сутрин си доста хаплива.
— Е, ти би бил. Оставям те в полунощ да пееш „За доброто старо време“ с 15 студенти, които никога не си срещал преди това празненство. Каза ми да съм станела призори, да съм на всяка цена в дрехи за планина, след което, доколкото си спомням, въобще не си си лягал!
— Казал ли съм подобно нещо? — попита Хелър.
— Разбира се. При това беше особено категоричен. Каза „На всяка цена“.
— Трябва да съм бил пиян — рече Хелър.
— И ония момичета бяха доста пияни — каза графинята.
— О, заради това ли е целият тоя шум? — попита той, като отпи от кафето си.
— Не, целият този шум не е заради това. Вече не ревнувам с някои изключения. Просто съм навъсена, защото загуби толкова много време да получиш степен, от която нямаш нужда. Най-хубавият на външен вид и най-компетентен военен инженер на Волтарианската флота получава диплома като Бакалавър по ядрени науки и инженерство — това е просто нелепо. Опитвам се да те заведа у дома и да те излекувам от това да си бакалавър.
— Степента ми трябва, за да мога да се подписвам под статии за горивото в професионални списания. Никой не би ти обърнал внимание, ако нямаш степен.
— И кога ще намериш време да напишеш тия статии, ако продължаваш да висиш с главата надолу от някой полилей и да дирижираш оркестъра?
— Вече не ми е необходимо никакво време — отвърна Хелър. — Написах ги.
— Кога? — попита го тя предизвикателно.
— Снощи след партито. — И той посочи.
Тя погледна към една маса, която беше сложена там. Върху нея имаше висок куп от половин дузина ръкописи.
— О! — възкликна графиня Крек доста ядосано.
Тя излезе от стаята.
Хелър взе душ и облече дрехи за планина. Събра малко багаж в една малка чанта, като сложи вътре някакви ключове, листа и една книга. Излезе на терасата и намери графинята.
— Не се ядосвай — каза той.
— Измами ме. Подведе ме.
— Беше само на шега — рече Хелър. — Съжалявам.
— Да се махнем от тази планета НЕ е шега — каза графиня Крек. — Тук всичко е като психоза. Плаши ме до смърт.
— Но е и красива планета — каза Хелър. — Ела сега като добро момиче. Имам нещо за теб, което ще те очарова.
Той тръгна към асансьора. Тя взе котката и го последва.
Качиха се в поршето.
Хелър засили по рампата. Тръгнаха с поршето през града.
Крек седеше малко мрачна. Тя каза:
— Съжалявам, че ти се ядосах, Джетеро. Но ти наистина ме подведе. Просто нямам търпение да се върнем вкъщи. Чакат ни толкова хубави новини там.
Ето я как подстрекава ли подстрекава. Точно това, което не биваше да прави. Ако успееха, щях да бъда екзекутиран със сигурност.
Хелър направляваше колата из улиците в ранната утрин.
Той посегна встрани към чантичката си и й подаде една книга.
— Грешката беше моя каза Хелър. — Шегите не вървят за сутрешен студен душ. Но хайде, развесели се. Тази книга ще те заинтригува. За принц Кавкалсия е.
Тя погледна книгата. На корицата пишеше „Дяволският триъгълник“. Тя разгледа показалеца на имената.