Път към възмездието [bg]

— Това друга шега ли е? Името му го няма тук.

— Не — отвърна Хелър. — Историята им всъщност не се връща 12 000 години назад. Но ако отвориш на картата отпред, ще видиш няколко острова встрани, от крайбрежието на Флорида, които се казват Бахамски. Там има интересни електронни и радио феномени. А също и електромагнитни смущения. А дълбокомерите им са засекли пирамида на морското дъно.

— Това странно ли е? — попита графиня Крек.

Той засили колата по околовръстното шосе „Брукнер“.

— Не много. Но има още нещо, регистрирано от корабите и самолетите: пропадане и изкривяване на времето. Корабите изчезват. Самолетите или летят в друго време, или часовниците им спират. Единственото, което се сещам, че може да предизвиква подобни неща, е много малка черна дупка. На Волтар понякога има такива в пирамидите.

— И? — попита графиня Крек, все повече заинтригувана.

— И си мисля, че континентът е потънал там. — Мисля, че заводите за енергия на принц Кавкалсия са потънали заедно с него, но продължават да работят дълбоко в морето.

— И те биха причинили всичко това?

— Единственото, за което се сещам, че би могло да ги причини — отвърна Хелър. — Изкривяване на времето от затворени черни дупки.

— Това не е ли мястото, където ти изпрати кораба на бреговата охрана.

Хелър се засмя.

— Той всъщност отиде много по на изток. И са се прибрали вкъщи съвсем нормално. Единствената опасност, която ги заплашваше, бе да ги изпратят на психиатър, а това не бих пожелал на никого.

— Значи мислиш, че принц Кавкалсия е основал колонията си точно там — каза Крек.

— Най-доброто ми хрумване засега — отвърна той. Бих написал статия за това, ако нямаше да бъде най-голямото нарушение на. Кодекса за всички времена. — И той я погледна. Тя гледаше мрачно през предното стъкло.

— Хелър започна да пее приспивна песен:

Ако нявга искаш да се махнеш от живота или крал е наредил да се сложи край на любовта, Направи си пътешествие с някой кораб, който ще подскача, ще се гмурва и лети, за да си намериш нов дом във небето ти.

Крек се присъедини:

Ти смел принце Кавкалсия. Ето те и тебе нависоко. Виждаме те как крила размахваш — и как с очи премигваш. Високо, високо, над Луна-а-а-а-та!

И двамата се засмяха.

— Моето момиче пак е радостно — каза Хелър.

— Аз съм просто една стара заядлива мърморана — отвърна тя, като сложи ръка на рамото му. — Не знам какво прави един красив мъж като теб с такава ужасна цупла като мен.

— Ти не си цупла — рече Хелър.

— Такава съм — каза графиня Крек.

— Хайде да се сбием — каза Хелър.

И двамата се засмяха, но аз за нищо на света не можех да разбера шегата.

Графинята погледна през прозореца.

— Къде всъщност отиваме?

— Водя те в едно свърталище на порока — отвърна Хелър. Но не се притеснявай. То е изцяло свързано с нашето заминаване от тази планета. Едно старо запустяло ханче в Кънектикът.

Да ги бибипам и двамата! Макар че и представа, си нямах какво е намислил пък сега, знаех, че не вещае нищо добро. Трябваше да ги наблюдавам внимателно.

Боже, как ми трябваше само някоя идея, за да ги съкруша!

Глава трета

Движеха се по експресното шосе на нова Англия покрай Ню рошел, Порт Честър и Станфорд, след което Хелър сви и влезе в Норуолк. Спря пред един супермаркет и купи няколко хот-дога, сладкиши, кифлички и разни други.

Продължиха да карат по държавната магистрала.

— Само се огледай наоколо — каза Хелър, като махна с ръка към хълмистата местност, Мадисън, цялата потънала в зеленина. — Онези лилави цветове по храстите са рододендрони. Дърветата са кленове и от вечнозелените видове, а всички тези диви цветя кой знае? Лятото ще дойде всеки момент и сега е тръбният сигнал. Харесва ли ти?

— О, много е хубаво — отвърна графиня Крек. — Не и наполовина толкова прекрасно, колкото на Манко, разбира се, но все пак е хубаво.

— Значи, мислиш, че планетата си струва да бъде спасена — каза Хелър.

— Не и за сметка на нашата сватба — отвърна графиня Крек. — От тия примитиви ми се завива свят. И най-елементарните неща ги разбират погрешно.