— Е, не са само лоши — каза Хелър.
— Добре де, защо не могат да се погрижат за собствената си планета? Защо става така, че моят Джетеро трябва да идва й да си превива гърба от работа? Тази планета не е наша. Тя е тяхна. Защо не направят нещо ефикасно?
— Просто малко не им достигат технологии, това е всичко — отвърна Хелър.
— Искаш да кажеш, че са малко ненормални. Онези инженери в класа ми по микровълните в началото не виждаха нищо нередно в това да позволяват на някого като Роксентър да потиска новите идеи и да стои на власт. Ами психологията, защо позволяват децата им да бъдат учени, че нямат думата, че са просто жертви на емоциите си и че не могат да контролират себе си? Няма съмнение, че не са в добри ръце, но защо хората тук подкрепят всичко това?
— Част от обучението им — отвърна Хелър, — е, че те не могат да направят нищо по този въпрос, а и като знам, че са видели дулата на някои от въоръжените им сили, мога да си представя защо правят така. Те са уловени в „съгласи се или ще бъдеш застрелян“.
— Ние някога ще завладяваме ли тая планета? — попита графинята.
— О, не през следващите 180 години, ако тази мисия излезе успешна. А дотогава тук нещата може да са тръгнали много добре. То няма да бъде точно завладяване: повече като съюз. Те просто биха се присъединили към Конфедерацията. Опасността идва от това, че биха могли да направят планетата невъзможна за обитаване и Великият Съвет би предприел тогава въоръжена инвазия, само за да спаси планетата. Не ми се ще това да им се случи.
— Ами мисля, че не трябва въобще да се докосваме до тях — каза графиня Крек. — Даваш ли си сметка, че една примитивна култура като тукашната може да окаже обратен ефект върху по-висша цивилизация? Би могла да подкопае основите на Волтар.
— О, мисля, че преувеличаваш — отвърна Хелър.
— Какво биха могли да причинят тези хора на Конфедерация Волтар?
— Ами много неща — отвърна графиня Крек. — Сексуални первенции, предизвикателни публикации в пресата, покварени съдилища, налудничави дела, власт, придобивана чрез икономическо надмощие на малцинството, психология, психиатрия, наркотици и още наркотици. Опасни са, Джетеро. Струва ми се, че трябва да ги оставим напълно сами. Да сложим карантина на планетата.
— О, скъпа — рече Хелър. — Днес изглежда наистина не си в настроение.
— Притеснена съм. Имам лошото предчувствие, че може да ми се случи нещо ужасно. Нещо като хладно усещане, сякаш сме наблюдавани от някого, който не ни мисли доброто.
Бързо извърнах очи от екрана. От онова, което тя беше казала, ми се изправи косата. Как се бе досетила, че нещата стоят точно така? Да не би да беше вещица или нещо такова? За Бога, Тая жена трябваше да бъде отстранена, преди да успее ща направи още нещо.
— Слушай — каза Хелър, ние наистина напредваме. Проектът със спорите действа отлично и пречиства въздуха. А само преди два дни Изи уреди „Крайстър“ да произвеждат коли, които не вървят с бензин. Ако имаме късмет, много скоро ще сме направили всичко, което е по силите ни, за повърхността на планетата. Тогава ще взема въздушния влекач и ще свършим работата.
Изкрейзих. Коли без бензин? Това щеше напълно да разори Роксентър!
А и какво имаше да прави с Влекач Едно? О, Боже, това беше много по-лошо, отколкото си мислех!
Замолих се горещо да ми хрумне някоя идея, която да съсипе тази двойка завинаги.
— Съжалявам, че изглеждам в лошо настроение — каза графиня Крек. — Денят е прекрасен и не искам да ти го развалям.
— Е, няма нищо — каза Хелър. — Има един човек, с когото ще ти е приятно да се срещнеш. Не всички жители тук са лоши.
Той свърна от магистралата внезапно и подкара по един път, който едва ли беше нещо повече от неясна следа. Не след дълго се показа запустялото ханче. Пред поршето шумно се разбягваха пилета и Хелър стигна до едно място и спря.
Старата сляпа жена излезе от къщата. Тя застана отпред като изтри ръце в престилката си.
— Как си, добри ми млади момко? — попита тя. — Виждам, че днес си довел и любимата си.
Как беше познала? Стъпките на Крек? Парфюмът й?
Трябваше да влязат в къщата за по чашка кафе.
— Плащат ли ти наема редовно? — попита Хелър.
— О, да — отвърна сляпата старица. — И сега е съвсем друго. Не видя ли, че вече имам три пъти повече пилета? Доста просперирам.
Двете с графиня Крек си поговориха за разни, глупости, както правят жените и след известно време Хелър излезе навън и отвори гаража. Там имаше един очукан джип!