Вечерта дойде. „Бликсо“ отлетя.
Прекарах още една трескава нощ. Прахосал и следващата сутрин в крачене напред-назад. Имах само още около седмица, преди да забележи някой, че Черната челюст го няма. Хелър и Крек отлагаха нещата напук на мен. Нуждаех се само от няколко вълшебни думички.
При мен стана следобед и те станаха.
И тогава, докато закусваха, ПОЛУЧИХ КЛЮЧОВОТО СЪОБЩЕНИЕ.
Хелър и Крек бяха седнали на масата за закуска на терасата на апартамента, заобиколени със зеленина.
— Скъпа — каза Хелър, — съжалявам, че трябва толкова да търча насам-натам, но Изи иска да отида този следобед с него до Вашингтон.
„Чудесен нефт за Мейзабонго“ ще закупи всички права за закупуване на всяка капка гориво в Съединените щати, всичките резерви. Изи не знае как да изчислява мощностите, а аз съм доста близък с посланика на Мейзабонго още от миналата есен.
— ВСИЧКОТО гориво? — възкликна графиня Крек. — Къде ще го сложите?
— Не трябва да го слагаме никъде. Можеш да закупуваш търговските права над всичко. Ако можем да закупим правото на определена цена, тогава, ако решим да го купуваме, трябва да ни го продават на тази цена. Така че ще купим правата за шест месеца. Компаниите са така жадни, за пари, а продавачите на права толкова нетърпеливи, че няма никакъв трик. Те мислят, че ние въобще няма да осъществим покупката на горивото и така просто ще сложат половин милиард в джоба си от продажбата на правата, като, пак ще си имат нефта. Така или иначе ще отидем там и ще инструктираме посланика. След това ще отлетим до Детройт утре следобед, за да направя един показен тест на новите коли без бензин и да подпиша началото на производството им. Ще се опитам да се прибера вкъщи около полунощ утре, а ако не успея, то ще стане съ сигурност на следващата сутрин.
— И никакви жени във Вашингтон — каза графиня Крек.
Двамата се засмяха.
— Тръгвам със самолета в един часа — каза Хелър.
На молитвите ми беше откликнато. Този път нямаше да пропусна!
— Посегнах към радиото за двупосочна връзка. Обадих се на Рахт. Той беше в офиса в Ню Йорк.
— В 2:30 часа този следобед — казах му, — трябва да се обадиш на един телефон. — И му дадох номера.
— Това е апартаментът на Кралския офицер — отвърна той.
— Точна така — казах. — Но той няма да бъде там. Жена му ще се е върнала от летището. Искам да кажеш, че имаш спешно лично съобщение от офицер Грис. И да й го предадеш. Съобщението е следното; „Не бих могъл да ви изпратя заместител на кутия N 5, защото се страхувам, че Джетеро може да се нарани с тях.“
— Това ли е всичко?
— Да — отвърнах.
— Чакай малко — рече Рахт. — На мен това съобщение ми звучи подозрително.
— За нея то ще има смисъл. Прави каквото ти се казва!
— Слушай — каза той, — знам как работи мозъкът ти. Виждай съм я тая женска. Вероятно е една от най-красивите жени в Конфедерацията. Може да се сравнява само с Хайти Хелър, момичето от сънищата на бедния Терб. Абсолютно сигурен ли си, че това няма да я нарани по някакъв начин?
— Разбира се, разбира се — успокоих го. Разбира се, че не. Това е нещо като кодирано послание и тя ще се радва да го получи.
— Надявам се — отговори той и затвори.
Кой, по дяволите, го беше грижа какво мисли той. Плащаше му се да си върши работа, така както беше и с мен.
В 9:30 вечерта местно време се залепих отново на екрана. Графиня Крек беше изпратила Хелър от летището „Ла Гуардиа“ и в 2 следобед нюйоркско време, се беше върнала в апартамента.
В 2:30 икономът Еалмор влезе в кабинета й, където тя оценяваше някакви студентски работи, и каза:
— Госпожо, има спешно телефонно обаждане за вас. Прехвърлих го на линията ви тук.
В паника, защото вероятно си помисли, че се е случило нещо на Хелър, тя вдигна слушалката.
Рахт й предаде съобщението безпогрешно.
— Кой се обажда? — попита тя.
Но той вече беше затворил.
Тя стана. И тогава каза точно думите, които знаех, че ще каже.
— Боже мой, какво съм направила?
— Засмях се щастливо. Планът ми действаше. Тя си помисли, че хипнотичното нареждане, което ми беше дала, все още е в сила и че ме спира да изпратя кутия N 5.
Направи няколко крачки напред-назад. След това посегна към телефона. Не можех да повярвам на късмета си. Тя се беше хванала. Вярваше, разбира се, че единственият начин, по който може да се справи със ситуацията, е да направи още една хипнотична серия. А единственият начин, по който можеше да осъществи това…