— Дайте ми централни резервации за самолетните линии — каза тя. Свързаха я. — Кой е следващият ви директен полет за Истанбул? — Казаха й, че няма директен полет. Заради промени в графика, най-добрата резервация, която можели да направят, била за десет вечерта, но полетът имал шестчасов престой в Рим.
— Това ме устройва — каза тя. — Направете резервацията направо до Афийон, Турция. На името на Хевънли Джой Крекъл.
Дадоха й номера на полета. Бързо го записах.
Смеех се от сърце. Не беше използвала кредитната карта „Скуийза“, като каза, че ще плати в брой.
След това допълни:
— Моля ви, направете билета двупосочен.
Усмихнах се до уши. Двупосочният билет нямаше да бъде ползван.
Графиня Крек никога нямаше да се върне обратно.
Глава шеста
Тя написа кратка бележка на Хелър и я даде на Балмор. Даде инструкции за котката. След което засъбира багажа си.
Изведнъж започнах да се притеснявам. Ами ако, убиецът не успееше с Хелър?
Ако графинята бъдеше убита на място, нямаше да има с какво да преговарям.
И изведнъж, ГЕНИАЛНА ИДЕЯ!
Знаех точно какво трябва да направя, а не разполагах и с много време.
Хукнах през вратата към тунела, минах през хангара и стигнах до стаята на капитан Стаб.
— За колко време можете да вдигнете във въздуха един въздухоскок? — попитах го аз.
— За десет минути — отвърна. — Какво става?
Осъзнах, че ще трябва да действам много хитро, за да накарам този пират да съдейства.
— Приготвям се за обир на верига от банки — казах.
— Е, време беше — рече капитан Стаб.
— Сега, на тази планета обирджиите на банки си имат заложници.
— Така ли? — възкликна той.
— Да, сър — казах. — Трябва да имат заложници. Но аз съм измислил една нова хитрина. Ще вземем заложника предварително.
— Хей — рече той. — Това ти спестява опитите да намериш някой жив, след като си обрал цялата сграда.
— Точно така — отвърнах. — Така че ще вземем един заложник, който е свързан с милиарди. След което ще извършим серия от акции, които ще ни направят невероятно богати.
— Ей, страхотно — рече той. — Тук е много скучно от известно време. Ако не се беше появил ти да наредиш, онзи Фахг Бей нямаше да ни разреши да излетим.
— Е, сега ще разреши. Кажи ми бързо, кой от хората ти може най-добре да изиграе ролята на Земен човек?
— Джийб, помощник-инженерът.
— И не страда угризения, ако трябва да намушка някого в гърба!
— Айде да не приказваме шегички — каза капитан Стаб. — Пиратството е сериозен бизнес. Разбира се, че може да направи такова малко нещо.
— Тогава веднага се качвайте на борда — казах — свали го точно на север от международното летище в Рим, накарай го да си купи билет и на всяка цена да бъде в този самолет.
Дадох на Стаб останалата част от инструкциите. Дадох му и нужните пари, както и екипировката, която щеше да трябва на неговия човек.
— Когато свършите с това — допълних, — се върнете обратно тук, за да ме вземете. Ще излетим отново утре вечер. И така, хуквайте!
Обадих се на Фахг Бей и му казах, че е по нареждане на Ломбар Хист. Очистиха въздухоскока и той полетя през илюзията за планински върхове в нощното небе.
Върнах се обратно при екрана.
Не трябваше да бъдат допускани никакви грешки!
Наблюдавах я как привършва с опаковането на куфара си.
ГРАФИНЬО КРЕК, ТОЗИ ПЪТ НАИСТИНА ТЕ ПИПНАХ!
И Хелър никога нямаше да ме обвини, ако не успеех с него.
Но и той нямаше да ми се изплъзне.
И двамата щяха да платят, и то скъпо, за всички неприятности, които ми бяха причинили!
И вдигнах един тост с шира за себе си като новия шеф на Апарата!
Имах онова опияняващо усещане, което има човек, когато знае, че със сигурност ще победи!
Глава седма
Консултирах се с графиците и справките в базата…
Направих изчислението съвсем точно.
Тя щеше да напусне Ню Йорк в 22:00 източно стандартно време тази вечер. Което щеше да бъде 5:00 часа при мен утре. Щеше да пристигне в Париж на летище „Шарл де Гол“ в 11 часа местно време на другия ден. При мен тогава щеше да бъде пладне.