През екрана, свързан с камерата на Джийб, дойде:
— Пътниците за полет 931, авиокомпания „Медитърейниън“ за Истанбул, да се наредят на пети сектор.
Капитан Стаб ме погледна, а малките му лъскави очички заблестяха от отражението на екрана, който беше между нас.
— Чудя се дали има нещо в багажното отделение на самолета й.
— Онова, което ни трябва, е жената — казах аз, — банките идват след това.
— Можем просто да извадим късмет — каза той.
— Ето това е заложницата — казах аз, като посочих графиня Крек, която стоеше на опашката пътници за самолета. — Тази с двата пакета със златни опаковки подмишница.
— Има ли нещо ценно в тях? — попита той.
— Оставям на теб да разбереш — отвърнах аз. — Но най-важното е да я хванем.
— Не се притеснявай — каза той, — ние сме експерти в тия неща. Бих могъл да ти разкажа някои историйки, от които ще ти се изправи косата.
Не бях заинтересуван от това да ми се изправи косата. Единственото, което исках в ръцете си, беше Крек!
Летяхме и много скоро с помощта на телескопен екран видях светлините на Рим далеч под нас.
Стаб погледна часовника си. Надигна се от седалката си, за да надникне през рамото на пилота.
— Хванали са пистата на екраните си.
Погледна отново моя екран. Пътниците се качваха на борда. Сега щяхме да разберем дали късметът ни продължаваше да работи.
Пътниците заемаха местата си. Джийб ги пропускаше. Графиня Крек сложи подаръците в багажното отделение над главата си и се отпусна на една седалка до прозореца вляво от пътеката. Беше някъде в средата на самолета.
Пътниците въобще не бяха толкова много. Опитах се да ги преброя и стигнах до около 40. Нощният полет до Истанбул, пристигащ там по разписание призори, вероятно въобще не беше предпочитан. Имаше бизнесмени, туристи, жени и деца. Като въздухоскокен полет.
КЪСМЕТ!
Мястото точно до Крек беше свободно!
Камерата от ревера се раздвижи. Джийб се настани точно зад графиня Крек.
— Това е чудесно! — възкликнах аз.
— Браво на Джийб — каза Стаб. — Не видя ли как подкупи служителката на билетното гише?
Малко се намръщих. Той определено ми харчеше парите!
Единият от Антиманко пилотите каза през рамо на Стаб:
— Дайте ни знак, за да го засечем, когато започне да се засилва.
Стаб наблюдаваше екрана. От него се чуваше бръмченето на самолетните двигатели.
— Сега! — каза той.
— Хванахме го — отговори Антиманко пилотът. — Движи се на моя екран.
След малко, като гледаше екрана, Стаб каза:
— Излита!
— Потвърдено — отвърна Антиманко пилотът.
Не след дълго другият пилот каза:
— Насочва се на изток. Това е той!
Капитан Стаб извади картата си и насочи приглушената светлина на едно фенерче към нея.
— Сега трябва да пресече Италия на ширина. После ще лети над Адриатическо море. След това е отново над суша над езерото Саутари на границата между Югославия и Албания, а след това над Динарските Алпи. Но аз съм за морето. Самолетът ще бъде над това пространство повече от половин час. Става ли?
— Отлично — одобрих аз.
Той се придвижи напред, наведе се над пилотите и им показа картата.
Погледнах отново екрана. Виждах само върха на главата на графиня Крек.
Двамата Антиманко наблюдаваха техните си екрани. Капитан Стаб се върна.
— Имат да изминат около 150 мили — каза ми той, — след което ще започнат да летят над морето. — Обърна се към техника зад нас. — Когато ти дам знак, заглуши радиовръзката им.
Техникът кимна и погледна устройството, което беше сложил на пода пред себе си.
Нижеха се напрегнати минути.
— Ще бъдат над водата след три минути — каза единият пилот.
— Почни да се спускаш — каза Стаб. — Заглуши радиото им — нареди той на техника.
Чартърът се спускаше толкова бързо, че екранът опита да се понесе из въздуха.
— Обхват две мили и приближаваме — каза Антиманко пилотът.
— Движи се точно с тяхната скорост, когато ги ударим — нареди капитан Стаб. — Радарът на сушата не бива да засече нищо странно. — След това се обърна към техника: — Застани до буксирните лъчи.
— Обхват 200 ярда и намалява — каза Антиманко пилотът.