Погледнах екрана. На борда на самолета всичко беше спокойно. Една стюардеса до вратата вземаше възглавница за едно дете.
Капитан Стаб грабна радиостанцията на Джийб.
— СЕГА! — излая той.
По екрана личеше, че камерата на ревера на Джийб се повдига.
Джийб посегна над облегалката. Блъсна с лявата си ръка тила на графиня Крек.
Замахна с дясната си ръка и жестоко заби парализираща кама в плешката й.
Графиня Крек се опита да стане.
Стюардесата изпищя.
— Нулев обхват! — изръмжа пилотът.
— Буксирни лъчи! — изрева Стаб.
Гърбът на пътническия самолет беше хванат и залепен с удар за долната част на въздухоскока. Наклонихме се.
Погледнах надолу. Техникът беше отворил люка на пода. Виждаше се гърбът на самолетния корпус, залепен за камбаноподобния въздухоскок.
— Поддържай скоростта на самолета, извика Стаб.
Погледнах екрана.
БЪРКОТИЯ!
Хората се опитваха да станат от местата си. Децата започнаха да пищят.
Джийб тръгна по пътеката.
— Резачи! — изкрещя Стаб.
Механикът слезе надолу през люка.
Един пилот мина през вратата към борда на самолета.
— Мога ли да стрелям? — изкрещя Джийб по радиостанцията си.
— Включи на автоматична стрелба! — извиках му в отговор.
Джийб вдигна една стъклена ударна палка и се прицели. Пилотът, който си пробиваше с мъка път към него, и още трима човека около него се разтопиха от електрическия огън!
— Готово! — извика механикът.
Погледнах надолу. Беше отворил голяма кръгла дупка на тавана на самолета.
Капитан Стаб незабавно се търкулна надолу по стълбата, по която беше слязъл механикът. Стаб се пъхна през дупката и изчезна.
Бъркотията на екрана се увеличаваше, а я чувах и през дупката на самолетния таван.
Стаб влезе в полезрението на екрана. Огромните му рамене вършееха вляво и вдясно, като разблъскваха пътниците. Едно дете застана на пътя му и той го завъртя, като пищеше към вратата на пилотската кабина.
И тогава в ръката на Стаб се появи нещо. Той отвори със сила вратата широко.
Помощник-пилотът се нахвърли отгоре му. Бухалката на Стаб размаза лицето му, като го превърна в кървава пихтия.
Стаб остана в пилотската кабина доста дълго, време, а писъците продължаваха. Един бизнесмен се опита да нападне Джийб, който стреля отново.
Картината стана по-ясна.
Стаб излезе от пилотската кабина. Държеше в ръце записващата кутия, в която се отразяват последните събитията самолета, преди той да се разбие.
Като си пробиваше път, още едно дете застана на пътя му. Стаб размаза черепа му с кутията, която държеше.
Капитанът застана срещу мястото на Крек. Някакъв мъж посегна към него и той го размаза с кутията. Стаб погледна в багажното отделение за увитите в златна опаковка пакети. Намери ги и разкъса единия. Погледна коприненото шалче и го захвърли. Разкъса и другата и намери още едно. Хвърли го настрани с отвращение.
Няколко пътници продължаваха да мърдат. Систематично Стаб ги преби до смърт. Тогава двамата с Джийб започнаха да грабят часовниците от китките и портфейлите от джобовете. Изпразниха една чанта, пълна с бебешки дрешки, и нахвърляха плячката си вътре.
Тогава Стаб отиде до средата на самолета и вдигна графиня Крек. Метна я на рамото си и се върна при Джийб. Косата на графиня Крек скриваше лицето й. Ръцете й се влачеха като сакати.
Стаб даде знак и Джийб се качи по стълбата.
Джийб се появи при мен. Той сложи чантата с плячката встрани и посегна обратно надолу.
Взе Крек от рамото на капитана и я подхвърли на пода.
Стаб се качи.
— Още ли сме над морето? — изкрещях аз.
— Има още доста мили до сушата — извика единият Антиманко пилот в отговор.
— Оттегляме се! — изръмжа Стаб. — Механик, освободи буксирните лъчи!
Погледна надолу през отвора, докато издърпаха стълбата.
Пътническият самолет изведнъж се отлепи от нас.
Наклони се на едното си крило. Започна да пада със спираловидно движение.
Почувствах се много тежък и тогава осъзнах, че се изкачваме с много голяма скорост.
Един Антиманко пилот извика:
— Под нас има острови. На картата пише, че се казват Палагружа.
Това не беше много добре. Не исках самолетът да се разбие на сушата.