— Проследете внимателно траекторията му! — наредих аз.
Погледнах надолу през отворения люк. Беше черно. Не виждах нищо.
Изведнъж люкът се затвори. Станах и погледнах екраните.
Имаха ясна картина от самолета с помощта на невидими светлинни лъчи. Той свистеше надолу, а моторите му продължаваха да работят.
— Няма да спре — каза Стаб. — Повредих контролните му устройства.
Самолетът като че ли падаше директно към един остров. Задържах дъха си. Трябваше да се разбие в морето и да не остави никакви следи.
Изведнъж той започна да пикира вертикално и повече не се показа.
Удари се с голям взрив от пяна точно във водата, до по-големия остров.
Въздъхнах с облекчение.
Насочих вниманието си към дъските на пода.
Там лежеше графиня Крек. Щеше да бъде в безсъзнание през следващите три часа. Поне.
Не исках да се докосвам до нея. Направих знак на капитан Стаб.
— Завържи добре ръцете и краката й.
Графиня Крек вече не беше смъртно опасна. Тя беше в ръцете ми!
Част шестдесет и първа
Глава първа
Върнахме се в Земната база в планината в Афийон, Турция, доста преди да се съмне.
Спуснахме се през електронната илюзия, която даже радарите отразяваха като част от върха на планината. Спряхме едва когато стъпихме на пода на хангара.
Не исках да се докосвам до графиня Крек. Дадох знак на Стаб да я вдигне.
Той я хвърли на рамото си и заслиза надолу по стълбата.
— Взехме си заложника — обърна се той към мен. — Сега кога започваме да обираме банки?
— Трябва да се уверя, че имат златни доставки — отвърнах му аз. — Ще пусна в ход свръзките си и най-напред ще кажа на теб.
— Къде да сложа заложницата? — попита той. — Трябва да я държим на сигурно място.
— О, аз се сещам за едно — казах му. — Последвай ме:
Влязох в отделението на затвора и продължих до края му. Тук беше голямата кутия, която бях построил за Кроуб, от която беше невъзможно каквото и да било бягство, даже за графиня Крек.
Отключих кодираната брава на външната врата. Отключих вътрешната врата. Запалих лампите. Мястото беше мръсно: никога не беше почиствано. А Кроуб не го беше грижа къде какво прави.
Имаше един лост за пускане на вода, който щеше да почисти килията. Посегнах към него, но после спрях ръката си. Така й се падаше на бибичката.
Влязох вътре. Ужасна воня. Махнах с ръка към леглото.
Стаб влезе и я хвърли върху него.
Оттеглихме се. Заключих внимателно вътрешната врата.
Затворих външната и завъртях комбинацията на кода.
Погледнах през малкото квадратно капаче. Какъв кеф! Тя лежеше там, раздърпана и победена — моята затворничка. Най-сетне я бях отстранил като заплаха!
Когато си помислих за списъка престъпления, които беше извършила спрямо мен, бях погнусен, че съм я оставил да живее толкова дълго. Какво недоглеждане!
Хрумна ми една дяволита прищявка. Не можех да заплюя графинята. Но можех да направя така, че когато се събуди, да е замръзнала до костите си.
Протегнах се и дръпнах наводняващия лост.
От стените започнаха да пръскат струи с шеметна скорост. Силата им сваляше мръсотията от стените, избутваше я на пода и я вкарваше в канализацията. Не бях имал това намерение. Исках само килията да подгизне от влага.
Опитах се да бутна лоста на мястото му, но устройството беше автоматично. Тоя бибипан строителен инженер си беше свършил работата твърде добре, когато е оборудвал това място.
Бързите струи спряха да летят. Парата от водата увисна в килията. Започна някакъв съскащ звук: Водните струи бяха последвани от такива, но с въздух за изсушаване!
Хич не исках да се получи така! Започнах да се ровя с лоста, но той се движеше обратно с някаква си негова скорост.
Разочарован, погледнах отново през вратичката. Не можех да повярвам на очите си! Беше почти време да изтече действието на паралитичната кама, но и студената вода беше съживила графинята.
Тя гледаше въжетата, с които беше вързана.
И тогава тя направи нещо с китките си. Извъртя ги.
Ръцете й бяха свободни!
Тя посегна към глезените си и по-бързо, отколкото можех да я следя, тя отвърза и краката си!