Малко със закъснение посегнах за скобата, която щеше да я прикове на леглото. Затворих я погледнах отново в килията.
Челюстите се спуснаха, но се затвориха на едно легло, на което нямаше никого.
Графинята стоеше раздърпана в средата на килията.
Тя видя лицето ми през отвора.
Устата й се отвори:
— ТИ? — И тя посочи. Право към мен!
Отдръпнах се назад. Безсмислено е да казвам какво можеше да направи онзи пръст с акъла ми.
Когато се бях отдалечил доста по коридора, погледнах назад към вратата.
О, графиня Крек беше опасна! Част от обучението й по драма трябва да е било за ролята на беглец. Беше направила въжетата на нищо.
Трябваше да направя нещо с отвора на вратата. Някой друг можеше да погледне през него. Никой, освен мен, не знаеше комбинацията за килията. Никой, освен мен, нямаше ключ за вътрешната врата. И все пак, не биваше да рискувам.
Отидох в хангара, намерих квадратно парче плат и малко тиксо.
Промъкнах се обратно по коридора, като се снишавах, за да не ме види тя.
Само с едно движение залепих парцала на отвора.
Отдръпнах се на безопасно разстояние. Килията беше херметически защитена от шума, както и обезопасена срещу бягство.
— Щях да забраня на всички да се приближават до графиня Крек, както и да й носят храна. Ха! Може би щеше да умре от глад.
И тогава си спомних, че бях хвърлил цял сандък с космически запаси за спешни случаи за Кроуб, които щяха да стигнат за година-две.
— Отворът за въздуха.
Мозъкът ми се проясни. Когато дойдеше времето да я убия, той щеше да ми свърши добра работа. Коварният ми нрав се беше погрижил за това при конструирането на килията. Никой не би могъл да се измъкне през онази въздушна шахта. Но пък можеха през нея да се пускат капсули с отровен газ откъм външната страна на планината.
Почувствах се по-леко.
Когато убиех Хелър и повече нямах нужда от графиня Крек като залог за пазарлък, можеха да бъдат пуснати една-две капсули и това щеше да бъде последното вдишване на графиня Крек.
Едва тогава си позволих да усетя, че съм се справил добре.
Пътят сега беше широко отворен.
Единственото, което трябваше да направя, бе да убия Хелър.
И всичките ми проблеми, щяха да бъдат разрешени.
Легнах си, като се поздравих за това колко хитро съм действал.
Сънувах, че съм на банкет, посетен от хиляда лорда. Беше банкетът за назначаването ми на поста шеф на Апарата, предан слуга на достопочтения Ломбар Хист, който вече контролираше целия Волтар.
Глава втора
На следващата сутрин се събудих и веднага ми хрумна гениална идея. Не беше необходимо да ходя до килията, за да държа под око графиня Крек… Единствено трябваше само да накарам Рахт да ми изпрати активатора-приемник за нейните подслушвателни устройства.
Речено-сторено. Взех радиото за двупосочна връзка от нощната си масичка и се обадих на Рахт.
— За Бога, офицер Грис — каза той, — никога ли не мислиш за другиго, освен за себе си? Тук е едва един часа след полунощ.
— Времето не означава нищо, когато трябва да се служи на дълга — отговорих му. — Отивай в Емпайър Стейт Билдинг и ми изпрати активатора-приемник на жената.
— Защо? Тя не е ли в Ню Йорк?
— Няма да ни трябват повече — отговорих аз. — Така че мърдай живо и ми го изпрати по „Международен Спърт Експрес“. Не искам да се мотаят там. Може да се получи нарушение на Кодекса.
Той изръмжа и затвори.
Прекарах един щастлив ден. Шлях се наоколо. Проверих какво прави Черната челюст. Той просто стоеше мрачно в килията си. Не ме видя. Не се приближих до килията на Крек. Беше ми достатъчно да знам, че е вътре. Издадох строги нареждания: никой да не повдига парцала.
Онова, което очаквах с нетърпение, бе да наблюдавам връщането на Хелър в Ню Йорк. Екранът му продължаваше да бъде празен. Но когато пристигнеше и намереше бележката от Крек, можеше да разпита по телефона за самолета и щеше да открие, че той се е разбил. Това щеше да го съсипе.
Щях да наредя на Рахт да го убие. Съсипан до такава степен, Хелър щеше да бъде лесна мишена.
След като той умреше, можех да затрия „Крайстъри“ в Очокийчокий, както и Емпайър Стейт Билдинг. Роксентър щеше да тържествува. Тогава можех да освободя Черната челюст и да му кажа да върви на майната си. След това щях да убия графиня Крек.