Щях да поставя Фахт Бей на мястото му, като му съобщя информацията, че скоро ще стана висшия му началник.
Щях да заплаша живота му, ако не продължи да поддържа трафика на опиум, хероин и амфетамини. И тогава щях да се прибера у дома. Колко щеше да се гордее Ломбар Хист с мен!
Екранът на Хелър оставаше празен.
Вечерях.
Екранът беше все още празен. Хелър беше удължил престоя си извън Ню Йорк. Може би онзи глупак Рахт е направил грешка и ми е изпратил грешното устройство.
Обадих му се по радиостанцията.
— Екранът ми е празен! — казах ядосано. — Не можеш ли поне веднъж да свършиш нещо като хората? Изпратил си грешното устройство!
— Изпратих ти това, на което имаше К. Полетя с „Международен Спърт“ в три часа тази сутрин. Трябва да го получиш до утре. А неговото е още на антената.
Тогава си изключил Препредавателя му 831.
Екранът ми тук е чист като парче стъкло!
— Ако този препредавател е изключен, няма да получаваш картина?
— Точно така. Значи е изключен. Тичай веднага там и провери!
Хвърлих радиото встрани. О, когато станех шеф на Апарата, щях да се отърва от много измет.
Час по-късно той се обади.
— Препредавателят 831 е включен. Ако Хелър е в Ню Йорк, трябва да получаваш картина.
Екранът ми беше празен. Вълна на тревога мина през мен. Къде беше Хелър?
И тогава се сетих за нещо.
— Каза ми, че си му сложил подслушвателно устройство.
— Така е. Но е само с местна функция, а не е аудио-визуално устройство.
— Ами, да те бибипам до гърлото, ако си му сложил такова нещо, защо не ми даваш информация за това къде е той?
— Моят приемник за устройството трябва да е повреден.
Изстенах. О, Боже, защо бях обслужван от такава измет?
— Откъде знаеш, че е повреден, идиот такъв? — креснах му. — Опита ли се да го поправиш, като го почовъркаш и раздрусаш малко? Да пощракаш копчетата му? — Престъпници, аз трябваше да мисля за всичко!
— Сигурен съм, че е прецакан, защото когато го погледнах преди няколко минути, се оказа, че Хелър е на Северния полюс. А преди това показваше, че е в Чикаго.
— Това е невъзможно! — щракнах със зъби. — Сега слушай внимателно и направи поне веднъж каквото ти се каже. Тичай в апартамента му или към офисите му в Емпайър Стейт Билдинг и се сближи с някой от персонала му или го подкупи, за да разбереш къде е. Възможно е животът му да зависи от това. Тръгвай!
Когато той затвори, открих, че съм започнал да се потя. Би било много типично за Хелър да си науми да ме убие и да го направи, просто за да си запълни времето.
Изминаха два ужасни часа. И тогава изведнъж радиостанцията се включи.
— Ей — каза Рахт, — в офиса му сякаш е паднала бомба. Даже не се наложи да подкупвам някого. Персоналът стои по коридорите, плаче и кърши ръце. От авиолиниите се обадили, в апартамента и икономът Балмор се обадил на Епщайн. Каза ми, че няма да нараняваш жената. Тя е мъртва!
Разсъждавах хладнокръвно.
— Как? — попитах.
— Полет 931 от Рим за Истанбул се е разбил и всички са убити. Пише го във вестниците. Какво си направил?
— Как може една самолетна катастрофа да е свързана по някакъв начин с мен? Не ги строя аз тия крехки примитивни капани на смъртта, които те използват. Откъде да знам, че ще се разбие?
— Сигурен ли си, че не си го взривил или нещо подобно?
— Що за глупости! — възнегодувах аз. — Тия реактивни самолети постоянно падат от небето. На практика вали дъжд от самолети.
— Е, добре — каза той.
— Слушай сега. Не е твоя работа да се тревожиш за това, което се е случило на един от летящите им ковчези. ТРЯБВА да откриеш мъжа. Имам една заповед за теб.
— Сега пък какво?
— Трябва да го убиеш.
— КАКВО? Кралски офицер? Трябва да си си загубил ума! Това води до смъртно наказание, даже само ако заплашиш, пък да не говорим, ако го направиш!
— Нямаш никакъв избор — казах. — Убий го, иначе ще те убия теб, даже ако трябва да взривя целия Ню Йорк!
— Боже Господи! — възкликна той впечатлен.
— Ще изглеждаш много глупаво, като им се молиш с откъсната глава — казах. — Така че го намери тоя човек! Къде е сега според устройството ти за локализиране?
— Казах ти, че е повредено.
— Погледни го, бибипка ти!