— Виждаш ли? Съвсем е излязло от строя. Показва, че е над Шотландия.
Кръвта ми се смрази. Чикаго, Северния полюс, Шотландия…
Хелър се носеше из въздуха. Може и да е на път за Турция!
Сърцето ми падна в петите. Тогава се накарах да се успокоя достатъчно, за да мога да мисля и говоря.
— Сближи се с някой от онези хора. Трябва да разбереш с кой самолет лети. Може да се наложи да го причакваме. Отчитай ми се на всеки кръгъл час.
Затворих. От дланите ми буквално капеше вода.
След един час агония радиото ми се оживи.
— Разбрах — обади се Рахт. — Икономът му Балмор е позвънил в Чикаго, преди да се обади в офиса. Кралският офицер е хванал въздухоскокен самолет от Чикагското международно летище „О’Хеър“. Хелър е излетял незабавно за Италия, за да започнат спасителни операции на островите Палагружа в Адриатическо море. Разбиването на самолета е било забелязано точно встрани от един от тях. Ще се опита да намери тялото на момичето си.
Косата ми се изправи. Какво ли още можеше да открие той?
— Слушай — казах, като се опитвах да не трепери гласът ми. — Веднага хващай някакъв самолет. Отивай в онази зона. И при първи удобен случай го убий!
Рахт затвори.
Смъртта на Хелър беше единственото, което стоеше между мен и пълната победа.
Нямах много време. Черната челюст можеше да почака. В най-добрия случай имах само още пет дни.
Помолих се молитвите ми да бъдат чути.
Хелър трябваше да умре!
Глава трета
Легнах си. Опитах се да заспя. Не успях. Нещо ме човъркаше. И тогава се сетих!
Грабнах радиото за двупосочна връзка. Включих го.
— Какво става пък сега? — гласът на Рахт, раздразнен.
— Когато тръгнеш към спасителната зона, вземи активатора-приемник и препредавателя 831 на кралския офицер със себе си.
— Знаеш ли къде съм?
— Как, по дяволите, бих могъл да знам къде си? Не мога да включа това странно локаторно устройство към радиото и ти знаеш това много добре.
— Искаш да се върна обратно?
— Да!
— Ами тогава ще трябва да поговорим с пилота на този търговски самолет. Защото съм по средата на пътя към Италия над Атлантика.
— Държиш се много нагло.
— Опитвам се да изпълня заповедта, която ми даде. Виж какво, имаш ли нещо против да свършваме разговора, защото детенцето на съседната седалка ме подслушва.
Прекъснах връзката. Е, поне беше на път да убие Хелър.
С много потене изкарах някак нощта. Някак успях да преживея и следващия ден. Напрежението и очакването бяха моята орис. Късно същата нощ вече се чувствах като парцал.
Радиостанцията ми се задейства, като ми изкара съвсем акъла.
— Намирам се в италианската военноморска база в Таранто — каза Рахт.
— Направи ли го? — попитах.
— Как може да съм го направил? Той не е тук.
— Ами тогава ти какво правиш там, идиот такъв?
— Обаждам ти се, за да докладвам за развитието на нещата. Нали искаш отчети? Уверявам те, че би било огромно удоволствие хич да не си говоря с теб, офицер Грис.
— Дръж си езика зад зъбите. Ако той не е там, ти какво правиш там?
Рахт отвърна:
— Проследих го от Рим. Просто го изпуснах. Работи заедно с авиокомпанията и италианското правителство. Дойде дотук, за да ги накара да вземат морски влекач, кран и гмуркачи за мястото на катастрофата. Трябва да заобиколят тока на ботуша и да потеглят на север по Адриатическо море. Пътуването е около триста мили. Просто ги изпуснах.
— Ами тръгвай след тях!
— Ей това се опитвам да направя. Трябва да се върна до един град Термоли на италианския бряг, който е близо до островите Палагружа, и да наема рибарска лодка, за да стигна дотам.
— Какви оръжия имаш?
— Ами, в самолета не е разрешено да се носят оръжия, но имам бластерна палка.
— Това ти е съвсем достатъчно. Хващай се на работа!
— До Термоли са около 160 мили! Ще трябва да шофирам цяла нощ.
— Ами тогава ще шофираш цяла нощ! — казах му ядосано. — Свържи се отново с мен по радиото, когато свършиш работата.
Той затвори.
Опитах се да заспя. Хелър беше на около 700 мили разстояние. Беше твърде малко. Въртях се, мятах се, потих се.
С огромно усилие избутах следващия ден. От Рахт нито дума.