Активаторът — приемник на Крек беше пристигнал със сутрешния самолет, но по неизвестна причина ми го донесоха едва привечер. Нервно го нагласих и го включих.
За няколко секунди не можех да разбера какво точно гледам. Имаше просто някаква напечатана страница.
И тогава си спомних, че бях снабдил Кроуб с цяла библиотека на водонепропускливи лавици, за да го накарам да се заинтригува от психологията и психиатрията. Бях му дал и още 40 други книги, един комплект със заглавие „Пълен смесен курс за Конфедерация Волтар“, включващ космически кодекси, местни кодекси, кралски прокламации, кралски заповеди, кралски процедури, кралски приоритети, пълни кралски династии със схеми и биографии, придворен етикет, придворна история, кралски заеми за земя, правата на аристокрацията, планетните райони на 110 планети, местни закони, местни обичаи, аристократични привилегии и разни други въпроси.
Графиня Крек очевидно беше намерила тия книги.
Излязох от световъртежа си. Помислих си, че ще й е много полезно да поизучи психологията и психиатрията. Това щеше да я накара да осъзнае колко прекрасни са тези науки.
Екранът не беше на фокус. Оправих образа. Започнах да чета онова, което тя разглеждаше.
В гърлото ми се надигна вик. Потиснах го.
На страницата се беше появил пръстът й. Движеше се надолу по плътния шрифт.
1) Екзекуции в съответната област.
(а) от законно проведено заседание на офицери;
(б) от висшестоящ, когато е невъзможно връщане то на закононарушителя в базата за провеждане на съдебен процес;
(в)…
Екранът започна да плува пред втренчения ми поглед. Пръстът й се беше върнал на (а). Не си бях дал сметка, че офицерите в тази база могат да се изправят пред съд. Винаги се бях отнасял малко леке мислено към тези правила и разчитах на това, че никой друг не ги знаеше добре. Ако Фахт Бей и другите офицери тук си наумеха да ме съдят, можеха да ме екзекутират за неща като крещящи нарушения на Кодекса.
Тя вече беше преминала на друга част от раздела.
(а) Углавни престъпления на военни с чин:
(1) Заплашване с убийство или заповед за убийство на кралски офицер;
(2)…
Стаята се завъртя около мен. Рахт го беше споменал, но аз си бях помислил, че само си бръщолеви! А ето че го имаше в Наказателния кодекс!
Пръстът й продължаваше да шари:
(34) отвличане…
В гърлото ми се надигна вик, но този път изскочи.
— Извъртях се от екрана.
Боже, тая жена беше опасна!
Седеше си там и се опитваше да намери оправдани от закона начини да причини смъртта ми!
Хукнах към хангара. Намерих капитана на охраната.
— Не се приближавайте до затворничката в специалната килия! Недейте даже да надничате вътре!
Тя страда от ужасна болест, която причинява ослепяване, ако погледнеш към нея дори само за миг.
— О, там сте вкарали затворничка? Това означава, че не сте я вписали в дневника на килиите. Когато се върнахте преди няколко нощи, трябва да сте подминали офиса на охраната. Това не е редно, офицер Грис. Как й е името!
— Инкогнито — измрънках аз.
— Мис или мисис? Ще ми се да не нарушавате процедурите. Не можем да поддържаме добре регистрите си, ако просто вкарвате ей така разни хора в килиите, без да ги регистрирате.
И тогава ми хрумна страхотна идея.
— Човекът, когото съм вкарал вътре, не може да бъде регистриран. Тя е недействителна личност, екзекутирана преди години. Няма никакви законни права.
— А-а, от тия значи — каза той. Загуби интерес. Но аз знаех, че ще докладва за това на Фахт Бей.
Въздъхнах, защото наранените ми стъпала още не бяха излекувани. Мразех да вървя.
Минах през дългите тунели и най-накрая влязох в кабинета на Фахт Бей. Той вдигна поглед от бюрото си и потръпна, когато ме видя. Мразех някой да потръпва при появата ми.
— Онази нощ, когато се върнах от полета с въздухоскока — казах му аз, — затворих една жена в специалната килия. С нея не бива нито да се говори, нито трябва да се поглежда. Тя е недействителна личност, без каквито и да било права. В действителност тя е заплаха за държавата.