— Няма да си спомняш въобще, че си видял или чул някаква полицайка тази вечер. Ще забравиш всичко, свързано с посещението ми. Няма да се събудиш, докато не щракна три пъти с пръсти.
Тя вдигна шлема от него и го тръшна върху главата на чернокожия. Повтори същото. Продължи да го прави, докато свърши с петимата младежи.
Беше стигнала до Долорес и седна на един стол, пред клюмащото мексиканско момиче. Нещо олигавено висеше от устата на бедното същество.
— Уф — каза графиня Крек и като взе един хирургически тампон от „Занко“, обърса лицето на момичето. Крек подхвърли сгънатата материя с презрение към корема на момичето. — Толкова глупави, че даже не могат да го сложат на правилното място. Но ще разберем дали сте по-информирани по някои други въпроси.
Тя внимателно постави шлема върху чернокосата глава.
— Спи, спи, хубавичко спи — каза графинята по микрофона. — Сега ще ми кажеш истината, цялата истина и само истината, и Бог да е с теб.
— Кога за първи път чу името Уистър?
Чуха се приглушени думи с равен монотонен глас.
— По телевизията, когато се състезаваше.
— Някога срещала ли си се с Уистър?
— Не.
— Кой те подучи да заведеш делото, както и за всичките лъжи?
— Бях наета от „Дингълинг, Чейс и Амбо“. Дойдоха в градчето ни, казаха, че са бизнес адвокати, че могат да правят фалшификации за вестниците и че ще стана богата, ако правя каквото ми кажат.
— Ти каква беше?
— Просто местна уличница.
— Кой ти плаща?
— „Дингълинг, Чейс и Амбо“.
— Познаваш ли някой друг, свързан с тази фалшификация и измама, който ти плаща и ти дава нареждания?
— Не.
— Сега ще направиш точно каквото ти кажа. Най-напред, още утре сутрин ще отидеш при „Дингълинг, Чейс и Амбо“ и ще им кажеш, че трябва да ти позволят да разкажеш пред съда за тази измама, че си се заклела лъжливо и че те трябва да оттеглят исковете и обвиненията срещу Уистър. Ще ги заплашиш, че ще ги разкриеш пред Асоциацията на адвокатите, ако ти попречат, а ако наистина го направят, ти ще опиташ всичко, което е по силите ти, за да ги разобличиш. Разбрано?
— Да.
— Ще забравиш, че съм била тук и няма да си спомняш, че това са мои нареждания. Ще вярваш, че това са си твои идеи. Няма да се събудиш, докато не щракна три пъти с пръсти.
Тя бързо отиде при Туутс Суич, а след това и при Мейзи Спред. Получи от тях същите отговори и направи с тях същото. Единствената разлика беше с последната, Мейзи Спред. При нея добави:
— Ще вземеш тая проклета възглавница, ще я вдигнеш високо, ще кажеш, че не си бременна и че си лъгала.
Приключвайки разговора с Мейзи, графинята видя с крайчеца на окото си, че мъжът от охраната се беше размърдал. Той опипваше наоколо за оръжието си.
— Графинята пльосна шлема на главата му.
— Спи, спи, хубавичко спи. Когато се събудиш, ще решиш да направиш нещо по повод на тая оргия. Ще кажеш на колегите си долу, ако те питат, че е дошла някаква полицайка и е говорила с едно от момчетата за някакви пари за „трева“, но не си забелязал с кое точно. Няма да си спомняш въобще как съм изглеждала. Няма да си спомняш, че си вдигнал телефона. Няма да се събудиш, докато не щракна три пъти с пръсти.
Тя изключи хипношлема и го остави настрани.
Огледа се. Вдигна тампона, който беше метнала върху Долорес.
Отиде до външната врата, отвори я и огледа. После свали хирургическите ръкавици, пусна ги в един пепелник заедно с тампона и им драсна клечка кибрит. Те се запалиха с много дим.
Графинята силно щракна три пъти с пръсти.
Отдръпна се с отвращение, когато виковете на трите момичета полетяха нетърпеливо заедно с ръмженето на петимата младежи.
Започнаха да се строполяват тела. Плочата засвири.
Мъжът от охраната стана и погледна заформящата се купчина тела на килима.
— Я ми направи място! — заповяда той на испанчето. — Трябва да направя нещо за цялата тая работа! — и започна да разкопчава панталона му.
— Никога няма да ги разбера тия примитиви — каза графиня Крек. — Казваш им най-простото нещо, а те и него ще разберат неправилно!
Тя излезе от апартамента и затвори вратата след себе си.
Тръгна надолу към главния вход.
— Да се е мярвала продавачката на цветя с пиринченцте токове? — попита тя.