— Ще го убиваш ли или не?
— Разбира се, че ще го убия. Мисля, че ще тръгне обратно към Ню Йорк, а аз ще го следвам по петите. Видната щом го хвана сам, с него е свършено. Но имам нужда от помощ.
— Каква? — попитах подозрително.
— Когато се върне в Ню Йорк, той отново ще се появи на екрана ти, нали така?
— Точно така — отвърнах.
— Веднага щом го уловиш, трябва да ми съобщиш. Освен това, ако можеш, трябва да ми кажеш и къде отива. Всичко, което ми е необходимо, са няколко минути на някое безлюдно място. Стрелям и той е мъртъв. И ще мога да се измъкна.
Отлагане, отлагане. Не можех да си го позволя. Но имаше надежда.
— Ще ти помогна — казах на Рахт.
Той прекъсна връзката.
Тогава малко се поосвежих. Няколко пъти се бях опитвал да пипна графиня Крек и се бях провалял. Но сега тя беше моя затворничка и можех да я убия просто като пусна няколко газови бомбички през вентилационната шахта.
Реших, че ще се получи същото и с Хелър. Даже той нямаше да може да оцелее, щом аз насочвах убиеца на всяка крачка по пътя, точно до последния фатален изстрел от добре планирана засада.
Глава пета
Не можех да бъда абсолютно сигурен, че Хелър се е върнал в Ню Йорк. Рахт не беше споменал нищо за това, че Хелър се е качил на някой самолет за Ню Йорк. Вместо това можеше да тръгне за насам, към Турция.
Зачудих се нервно дали мога да предотвратя по някакъв начин подобна катастрофа.
Излязох и проверих алармения звънец на портала. Мюзеф и Торгут бяха нащрек, въоръжени и готови да застрелят всеки натрапник.
Върнах се в тайната си стая и проверих плочката на пода, която при натискане задействаш общата алармена инсталация в хангара и събираше целия състав на базата в боен ред. Беше наред.
Проверих екрана на Крек. Тя ядеше от хранителните запаси за космически спешни случаи и изучаваше раздела „Кралски прокламации“ от „Общия курс за Волтарианската конфедерация“. Знаех, че мисли за онези два подправени кралски документа, които я бях накарал да приеме. Щеше ми се да знам какво е направила с тях. Но няма значение, ако се опиташе да ги представи, щяха да я екзекутират.
Все пак си помислих, че ще е добре да се уверя, че вратата й е добре заключена. Слязох в хангара и минах през тунела към килиите за задържане. Погледнах отдалеч външната страна на вратата й.
Даже и да стигнеше до тук, Хелър въобще нямаше да заподозре, че съм я пипнал. В регистъра даже не бяха отбелязали името й.
Замислих се дали съм оставил някакви други следи наоколо. Засякох се с капитан Стаб.
— Вече всички сме много нетърпеливи за ония банкови обири — каза той. — Ако ще го правим в Европа или Африка, можем да използваме въздухоскока. Но ако ще се ходи до Америка, мисля, че е по-добре да вземем въздушния влекач. Заради това днес проверихме водното и въздушното му захранване. В резервоара си има достатъчно гориво, за да стигне до петнайсетия кръг на ада и обратно и то двайсет пъти.
— Ако вземете Влекач Едно — казах аз, — пилотите убийци ще ни атакуват с двете си въздушни оръдия.
— Няма да ни докоснат, освен ако не се опитаме да напуснем планетата. Между другото отделихме пая ти от портфейлите. Ето тук е.
Последвах го в спалните им помещения с каменни стени. Видях шокиран, че са разстлали по масата ценностите на пътниците и екипажа. Веществени доказателства!
Имаше ръчни часовници, пръстени, пътни чекове, пари и лични карти!
— По дяволите — казах. — Не можем да оставим тия неща да се мотат наоколо. Това веднага ще ни свърже със самолетната катастрофа!
— Ами ние просто чакахме да слезеш тук. Ще изкъртим камъните от бижутата, ще разтопим златото…
— И ще изхвърлите часовниците — допълних аз. Той сви рамене.
— И хич не се опитвайте да подправяте чековете — предупредих го аз.
Той се навъси.
Тъкмо щях да продължа нататък, когато погледът ми попадна на нещо.
Чантичката на Крек!
Говорех за оставянето на веществени доказателства наоколо!
Грабнах я.
— Ей, ей — каза Стаб. Не можеш да правиш така. В нея има много пари.
— Ако онзи кралски офицер влезе тук и намери това, ще ни пръсне на парчета!
— А той ще идва ли тук?
— Възможно е.
— Мислех, че ще го убиват.
Отвърнах:
— Точно в момента работим по въпроса.