— Къде е любимата ти днес? — попита го тя.
Хелър не можа да й отговори. Екранът ми се замъгли.
Хелър извади джипа и вкара поршето в гаража. Премести багажа си в джипа и потегли.
И преди това си бях дал сметка, че това старо шосе, отдавна обрасло с трева, беше същото, по което се беше движил трафикът към ханчето. И разбира се, Хелър караше из храсталаци и между дървета, докато стигна до потока със счупения дървен мост.
Включи джипа на двойно предаване, мина през потока, тръгна нагоре по отсрещния бряг и не след дълго спря под огромните кленове.
Той отключи вратата, внесе багажа си вътре и с много вяли движения, доста нетипични за него, започна да подрежда една от старите спални, за да може да бъде използвана.
Радиостанцията ми се съживи.
— Пристигнах — каза Рахт.
— О, имаш голям късмет — казах му аз. — Сега ме слушай внимателно. — След което му дадох много подробни инструкции да наеме една кола и къде да отиде. — И когато влезеш в зрителното поле на изоставената бензиностанция, остави колата си и продължи пеш. Старата жена ще излезе. Носи пушка за натрапниците. Застреляй я. След това продължи отново пеша. И му дадох останалата част от инструкциите как да стигне до ханчето. — Когато пресечеш потока, се скрий зад някой храст и го повикай. Той със сигурност ще излезе на вратата, защото ще си мисли, че е някой от помощник-шерифите. Когато се покаже, го застреляй.
Разбрах дотук — каза Рахт. — Има обаче още нещо. Искам да ми дадеш пряка заповед, съвсем подробна, да убия кралски офицер, по име. Тук съм включил един рекордер към радиото. По този начин, ако някога се стигне до съд, отговорността ще бъде твоя.
Почти се изсмях вътре в себе си. Заповедта идваше от Ломбар Хист, а той контролираше Волтар, включително и императора.
Казах:
— Аз съм офицер Грис. Ти, агент Рахт, имаш заповед да убиеш Джетеро Хелър, военен инженер X ранг от флота. — Добавих датата и часа.
— А сега и още нещо — каза Рахт. Ако направя това, искам 10 000 долара в брой. Не съм в този бизнес само за да си хабя здравето. Ти ме държа на намалени разходи и хонорари месеци наред, а аз искам да си получа своето.
За малко да се изсмея. Той току-що ми подписа разписка за 10 000 долара да го убия още следващия път, когато попадне пред очите ми.
— Разбира се — отвърнах. — Ето какво ще ти кажа. Нека бъдат 20 000. Бива ли така?
На другия край се чу мълчание. И после едно развълнувано:
— Договорихме се! Но няма да наемам кола. Първо ще отида до града да открадна една и да си набавя пушка със заглушител. Това ще прибави само един час към графика ми. Искам всичко да изпипам идеално. Става ли?
— Надявам се да е с голям калибър — казах му аз.
— Ще стане. Офицер Грис, ти ми оправи настроението за целия ден!
И той затвори.
Потрих доволно ръце.
Хелър мъртъв!
На това щях да се НАСЛАДЯ!
Глава седма
Хелър седеше в главния салон на старото контрабандно ханче в Кънектикът. Вратата беше отворена, но светлината вътре беше приглушена.
Той държеше в ръце кърпичка, на която имаше буквата К. Главата му беше отпусната. Трябва да се чувстваше много зле.
Котаракът сякаш беше усетил настроението му и просто седеше на пода, като го гледаше.
Бяха изминали два часа, а той не беше помръднал.
Радиото ми се съживи. Приглушеният глас на Рахт:
— На другия бряг на потока съм. Виждам ханчето.
— Бъди много тих — казах му. — Хелър има добър слух. Той седи в главния салон, а вратата е отворена. Каква пушка си набави?
— „Сако Сафари“ размер 300 „Уинчестър Магнум“. Три хиляди и двеста фута на секунда скорост на дулото, повече от половин тон ударна мощ.
— Отлично — казах аз. — Ще му откъсне главата.
— Да. И за да съм съвсем сигурен, съм заредил със специални експлозивни патрони. Пушката е със заглушител.
— Справи ли се със сляпата старица?
— О, добре се погрижих за нея — отговори той. — Ти си държиш на думата за ония 20 000, нали?
— Точно така — казах. — Слушай сега, обиколи докато можеш да виждаш през вратата и му дай заслуженото. Стреляй, за да убиеш, и то с един изстрел.
— Разбрах. Бъди сигурен и ми кажи, ако чуе нещо или се размърда.