— Добре.
Гледах внимателно екрана. Хелър просто си седеше там. Идеална мишена.
Минутите минаваха. Тогава радиото ми отново се включи.
Гласът на Рахт беше едва доловим шепот:
— Намирам се зад един храст на около 25 ярда от къщата. Но не мога да видя през вратата. Има дървета пред погледа ми. Дали ще е добре да го извикам да излезе на верандата? Веднага щом видя главата му, ще стрелям.
— Давай — казах нетърпеливо.
Наблюдавах напрегнато екрана.
Тогава чух далечен глас през спикъра:
— Хей, бял инженере! — Ох, добре, Хелър щеше да си помисли, че е някой от помощниците.
Той вдигна глава. Гледаше към отворената врата.
Викът се повтори:
— Бял инженере!
Хелър сложи кърпичката в джоба си. Посегна назад към колана си и извади автоматичния „Лама 45“. Не си бях помислил, че ще е въоръжен й подозрителен.
Стана.
Отиде до вратата.
Не видя никого и излезе по-напред на верандата.
ТРЯС!
Един експлозивен куршум се заби в камъка вляво от него.
Рахт не беше улучил!
Хелър приклекна на едното си коляно. Погледна към един храст.
Той вдигна 45-калибровия и стреля напосоки.
Чу се болезнен стон!
Тогава огнен взрив откъм храста.
ТРЯС!
Картината на екрана ми изчезна!
Чу се металически звук. Падането на пистолет върху каменни плочи. След тупването на тяло.
ТРЯС!
И спикърът ми замря.
Останах така в момент на екстаз.
Никаква картина.
Никакъв звук.
Постепенно започна да ми става ясно, че Хелър е бил ударен в слепоочието и това е унищожило зрението му. После беше изпуснал пистолета, а след това беше паднал и той самият. И Рахт като не е искал да рискува, беше стрелял отново, като го беше улучил в главата и унищожил слуховото устройство.
Седях съвсем неподвижен.
Не можех да повярвам на шанса си.
ХЕЛЪР БЕШЕ МЪРТЪВ!
Глава осма
Седях зашеметен.
През всички тия дълги месеци той беше направил от живота ми смесица от всички кръгове на ада.
А вече го нямаше.
Бях очаквал, че ще ме залеят вълни на тържество. Вместо това бях някак безчувствен.
През главата ми мина фантазията, че духът му може да се върне и да ме преследва.
Отърсих се от нея. Всички психолози и психиатри бяха единодушни, че хората нямат душа. Те са просто животни, само купчина клетки. Нямаше живот след смъртта. Слава на Бога за това! Това ме направи малко по-стабилен.
Може би, ако споделех новината с някого, очакваната радост щеше да дойде.
Станах на крака. Стъпалата ми бяха възпалени и ме боляха. Взех радиостанцията и закуцуках по коридора към хангара.
Намерих Стаб.
— Имам добри новини за теб — казах. — Кралският офицер току-що беше екзекутиран. Той е мъртъв!
Малките влажни очи на Стаб проблеснаха.
— Не говориш сериозно!
— Няма шега. Току-що му хвръкна главата.
Стаб излая от радост. После повика екипажа си.
Каза им и те засияха.
— О, Боже — възкликна Стаб, — това трябва да се случи с всеки проклет офицер във Флота! С тях и с високомерните им маниери. Как може един честен пират да си върши работата, когато наоколо е пълно с такива бибипци! Значи е мъртъв, така ли? Хайде вече да се захващаме с банковите обири, след като акълът ти вече не е там.
Радиостанцията ми се включи:
— Офицер Грис! Кръвта ми вече се съсири, улучи ме в крака. В лошо състояние съм, офицер Грис. Не мога да вървя. Трябва да ме измъкнеш оттук.
— О, мисля, че ще се справиш — отвърнах му. — Имаме да вършим по-спешни неща от това да поправяме грешките ти.
— Офицер Грис — каза Рахт, — мисля, че не разбираш за какво става въпрос. Когато търсех превръзки, погледнах в една шахта и видях, че там има всякаква екипировка. За Бога, ела тук с влекача, преди да сме направили най-голямото нарушение на Кодекса. На всички тия кутии пише Волтар.
— Ами тогава опожари цялото място — казах му аз. — Изгори го цялото и се измъквай както можеш.
— Не мисля, че тия диаманти ще горят.
Стаб изведнъж застана нащрек.
— Диаманти? — възкликна той.
Аз също внезапно застанах нащрек.