— Колко са диамантите? — попитах Рахт?
— Не мога да ги изнеса. Докарах ги едва до предната веранда, но не мога да ги придвижа по-нататък. — Разсипани са по целите стъпала.
Погледнах Стаб, а Стаб погледна мен. Кимнахме си във внезапен синхрон.
— Веднага щом се стъмни тук — казах, — ще излетим с влекача. Стой там и ни чакай. Ние ще се погрижим за всичко. — И за теб също, Рахт — казах на себе си.
Точно в този момент беше 5:00 следобед при нас. Можехме да излетим в 8:00, когато тъмнината беше пълна. Щяхме да следваме сянката на слънцето около Земята и да се приземим в Кънектикът.
Ще се опитам да издържа следващите пет часа — каза Рахт със слаб и пълен с болка глас. — Обещай, че няма да ме зарежеш, ако изпадна в безсъзнание, и не мога да ти отговоря.
— Не се тревожи — уверих го, — скоро ще бъдем на път!
Хората на Стаб търчаха наоколо, за да приготвят Влекач Едно за излитане.
Завлачих се обратно към тунела.
Един пилот-убиец в черна униформа посочи с пръста си в червена ръкавица към влекача:
— С това ли ще излетите?
Въпросът беше съвсем неуместен. Антиманкосите щъкаха навсякъде по него.
— Помнете само това — каза пилотът-убиец, като посочи двете въздушни оръдия от другата страна на хангара, — ако се опитате да напуснете тази планета, ще ви гръмнем от вселената. Такива са заповедите. Не са се променили. Локаторните устройства са си на мястото на кораба ви и веднага ще бъдем по петите ви.
— Чакай — казах, като се взрях в смъртоносните кораби-убийци, — може да ви хрумне някоя шашава идея, че се опитваме да ви се измъкнем, а то всъщност да не е така. Давайте я по-спокойно с тия неща.
— Ти не си ни висшестоящ — каза пилотът-убиец.
— Само бъди сигурен, че не правите нищо, от което може да ни хрумнат „шашави идеи“. Влекачът ви е напълно невъоръжен. Само един изстрел от някой от двата ни кораба и с вас е свършено. Не сме убивали от месеци и сме гладни.
Отдалечи се, за да предупреди другите трима пилоти и да се приготвят да летят.
— Фахт Бей се изпречи на пътя ми.
— Сега пък какво си намислил?
— Просто изпълнявам нареждания — отвърнах. Фахт Бей погледна към корабите-убийци. Четиримата пилоти се бяха събрали на съвещание под тях.
— Ако те си намерят повод дави затрият, аз какво да правя с Форист Клоужър? Не можеш да държиш тук вечно един представител на „Граб-Манхатън“.
— Въобще и не смей да го освобождаваш, докато не се върна! — казах с внезапна тревога. — Всичко съм уредил вече, така че ти не се бъркай.
— ТИ ми казваш на МЕН да не се бъркам? — възкликна той. — Офицер Грис, ако имах и най-малкия повод, незабавно бих свикал заседание на офицерите. Заради теб.
— И ще съжалиш за това — отвърнах му. — Аз съм от голяма полза за тази база. Точно преди няколко, минути отстраних имперския инспектор, който щеше да екзекутира всички ви!
Фахт Бей се отдалечи.
Отидох в стаята си. Боже, как ме боляха стъпалата. Вероятно развивах гангрена. Или пък тетанус от онзи вид, при който се обездвижват напълно ставите. Раздвижих челюстите си, за да проверя. Не, още не се бяха обездвижили.
Облякох черния скиорски екип.
Мюзеф и Торгут бяха застанали на вратата. — Някакви заповеди? — попита Мюзеф.
Изведнъж осъзнах, че имам добри новини за тях.
— Помните ли мъжът от DEA, с когото се бихте миналата есен? — попитах ги. — Мъртъв е.
Засияха като изгряваща луна. Сграбчиха се и затанцуваха в кръг, а общото им тегло от 350 килограма тресеше пода.
Виковете им можеха да ти спукат Тъпанчето.
Утанч дойде на вратата, за да види каква беше тази врява. Притеснена видя, че закопчавам кобурите си.
Тя хукна към мен и се хвърли на врата ми.
— О, господарю, ти ще вършиш нещо опасно!
— Не е нищо страшно — отвърнах.
Тя ме целуна нежно.
— О, господарю, ще умра, ако ти се случи нещо лошо. Върни се жив и здрав!
Трогнах се.
Най-сетне стаята ми се опразни от хора. Имах още един проблем. Дали да убия графиня Крек сега или когато се върна?
Имах много малко време. Разполагах с две гранати с отровен газ. Всичко, което трябваше да направя, бе да изляза навън, да се кача по хълма към вентилационната дупка, скрита зад една скала, да пусна едната или и двете гранати и с това щеше да приключи всичко.