— Засега имаме късмет — отвърна пазачът. — Горе всичко ли мина успешно?
— Съвсем добре — отговори графиня Крек. — Успях да уредя плащането на сметката.
Тя тръгна по разнебитения тротоар на слабо осветената улица. Стигна до едно място в плътна сянка. „Бибипка“ му, не можех да различа превозното средство!
Шум от плъзгането на врата. Никаква светлина. Вратата се затвори. Шумолене на дрехи. Вероятно се разсъбличаше. Още шумолене на дрехи. Обличаше ли се? Всичко ставаше много бързо.
Щракване. Лампата светна.
Полицайката беше отвързана!
Лежеше си на тясната койка.
Никаква следа от въже или някакво друго ограничение.
Полицайката имаше блажена усмивка на лицето си, гледаше нагоре и даже не забелязваше графиня Крек.
Колата запали. Потегли.
Ченгето посегна към дрехите си и започна да се облича.
Когато полицайката се облече напълно, колата отново спря.
Жената посегна към дръжката и плъзна страничната врата назад, за да я отвори.
От другата страна на улицата се виждаше осветената фасада на сградата на общинския полицейски отдел за борба с порока в Бронкс.
Жената си тананикаше някаква песничка на излизане от колата и когато тръгна към службата си.
Крек затвори вратата. Колата потегли.
Графинята погледна надолу. Пликът от „Очи и уши от Волтар“ лежеше на пода. Устройството, което представляваше част В, беше в него.
— Бум-бум — извика графинята. — Ти не взе ли черната ивичка?
— Ами не — чу се отговорът на Бум-бум от предната част на колата. — Нямам кой знае какво доверие на джунджурийки от магазин за играчки.
— И онази жена от отдела за борба с порока те последва?
— Да.
— Но какво може да си й казал?
Отговорът на Бум-бум беше приглушен.
— Нищо кой знае какво.
— Бум-бум, какъв номер си й направил?
— Аз ли, мис Джой?
Глава шеста
Винаги, когато ви споходи предателски оптимистичната мисъл, че нещата не могат да се влошат повече, бъдете нащрек!
На другата, сутрин спах до късно. Възстановявах се от огромното изразходване на адреналин, предизвикано от шока, че графиня Крек говори с мен на живо.
Разчитах, че ще мога да върна и видя екрана с помощта на записващите ленти. Но когато се вдигнах около един следобед, направих ужасно откритие: записващите ми ленти бяха свършили напълно.
Ако не стоях непрекъснато залепен за екрана, щях да пропусна изключително важни данни за залавянето на тази престъпница по средата на кръвожадните й дела.
Но ако това беше единственото, което ми бяха приготвили следобедът и вечерта, то нямаше да е толкова важно. Нещата обаче не стояха така и щяха да ги потвърдят събитията от онзи отвратителен ден.
Графиня Крек беше прекарала нощта в някакъв хотел за висшата класа. Нямаше как да открия името му, тъй като то не беше изписано върху нищо, към което тя поглеждаше.
Тя тъкмо привършваше с обяда в стаята си. Сребърните съдове върху белите покривки, както и вкусното им съдържание, бяха почти пренебрегвани. До нея лежеше разтворена огромна книга по право и графинята четеше по две страници на залък.
На вратата й се почука и след нейния отговор влезе Бум-Бум с шапка в ръка.
— Оставил съм колата при задния вход — каза той. — Добре е да тръгваме, че иначе ще закъснеем, мис Джой.
Последва шумолене и свистене на дрехи и графиня Крек тръгна с книгата и едно куфарче.
Сега имах шанс!
През задното стълбище тя излезе на някаква тясна уличка. Застанало един БЯЛ МИКРОБУС!
Бум-Бум отвори с плъзгане страничната врата. Графинята, влезе. Микробусът замина.
А-ха! Бял микробус! Превозно средство за търговски цели, без странични прозорци, префасониран в кола за свободното време!
Ако можех да направя така, че да го засекат, можех да посъветвам „Дингълинг, Чейс и Амбо“, те щяха да връчат съдебното разпореждане и заповедта за задържане, графиня Крек да отиде в „Белвю“ и раз, два — това щеше да бъде краят й! Защото знаех, че фирма като „Дингълинг“ няма да се предаде! Да вървят по дяволите клиентите, важно е делото!
Обадих се на отдела за моторни превозни средства. Казах им, че съм федерален агент и че искам пълна справка за един бял микробус.